Лекции по История

13. Управление на Флавийте

Приемник на Нерон става знатният сенатор Сервий Сулпиций Галба, който е издигнат от испанската армия с подкрепата на преторианците. Той заема поста на принцепс на 72 години, няма особени амбиции и показва отрицателно отношение към аристократичният режим, като нарича себе си "легат на сената и на римския народ". Опитът му да сложи ред в административната анархия и във финансовите дела води до открит конфликт с войската и плебса.
Рейнската армия, която също е недоволна от пренебрегването на нейните желания, принуждава сената да назначи друг император. След седеммесечно управление, обвинен в скъперничество и алчност, Галба е убит на форума заедно с осиновения си син, както и всичките му съветници. С Пак с помощта на преторианците начело на държавата застава Марк Салвий Отон. Въпреки щедростта, която проявява към градския плебс, той управлява едва три месеца. Още в началото на неговото възкачване рейнските легиони отказват подчинение. Те провъзгласяват за император своя началник Авъл Вителий.
Без да го е грижа, той оставя границата незащитена и се отправя през Алпите към Рим. През април 69 става голямо сражение между съперниците за властта. Отон губи битката и се самоубива. Из цялат Италия започват грабежи и издевателства. Войката се превръща в неуправляема орда. Вителий приема анархията като забавление и поради това за съвсем кратко време настройва всички срещу себе си.
Дунавската и сирийската римски армии провъзгласяват за свой император Тит Флавий Веспасиан, като към тях се присъединяват и войските от Испания и Галия.
До есента на 69 г. легионите на Мизия, Панония и Далмация тръгват към Рим. Два месеца по- късно щурмуват столицата и Вителий е убит, но след като признава Веспасиан за император. Събитието бележи края на тези междуособици.
При управлението на Флавийте редица представители на провинциалния аристократически елит започват да получават видна положение във военната и гражданската администрация.
Веспасиан разширява своите правомощия по пътя на законодателни актове.
Той заставя сената да утвърди специален указ за властта- това е първият опит да се уточнят отношенията между принцепса и държавата. По този начин Веспасиан се опитва да придаде лигална форма на своята фактически военна диктатура.
В създадената обстановка е логичен стремежът за съгласие със сената, чиито състав е напълно променен.
Веспасиан разчита на връзките с армията, като оттук произлизат и опитите да се ограничи простолюдието в рамките на собственото семейство.Този стремеж за покровителство на провинциалната аристокрация води до появавата на опозиция сред някои от интелектуалните кръгове.
Особено силна е критиката на философите- стоици, които считат на теория, че наследникът на престола трябва да е "най- добрият мужду най- добрите", роднинството с императора не трябва да се взима предвид, а целта на принцепса не е личното благосъстояние и господство, а благото на цялото човечество. През 71 г. Веспасиан изгонва от Рим за антидържавни идеи всички философи и астролози.
Императорът иска да сложи край на войнишките своеволия и изтегля всички военни части от Италия.
Веспасиан отдава голямо значение за укрепването на бюджета и с пестеливост стабилизира държавната хазна.
Веспасиан построява огромен амфитеатър за 56 000 зрители, който и днес може да се види- Колизея.
Наследник на Веспасиан е Тит (79-81). той продължава политическите идеи на Веспасиан. Благодарение на финансовата политика Тит завършва започнатите строежи, а провинциите започват бързо да се развиват, като с това се стабилиза и стопанският живот в страната.
Третият от Флавийте е най- малкият син на Веспасиан- Домициан (81-86 г. ) Той повежда твърдо новия режим на абсолютизъм. След смъртта на Тит е обявен за император от преторианците. Той засилва монархическите тенденции, влиза в конфликт със сената и постепенно го измества от личен съвет.
Той не се харесва от широките слоеве на обществото, като Дамициан се обкръжава с доносници и шпиони, защото започва да се страхува от заговор.
Междувременно стабилността на бюджета се разклаща поради огромните тържества и празници. За попълването на бюджета започват да се конфискува собствеността на най- богатите сенатори и граждани.
Голямо внимание се отделя на външната защита на провинциите. Всички военни сили са съсредоточени в двете най- опасни места по границите- към р. Рейн и по долното течение на р. Дунав, откъдето идват заплахи за варварски нашествия. Заплаха са е даките, които разгромяват през 87 г. римляните, като Домициан е принуден да сключи с тях унизителен за Рим мирен договор, като дори Рим трябва да им плаща данък- нещо, което предизвиква бурно възмущение в империята.
През 90- те години недоволството ескалира в заговори. Положението дотолкова се изостря, че през 95-96 Домициан не се чувства в безопастност дори и в двореца. Той е убит в собствената си спалня.
За наследник на Домициан сенатът избира Марк Кокцей Нерва (96-98 г.) По време на неговото управление сенатът влиза в разбирателство с императора, който премахва доносниците и намалява данъците.
Старомодното сенатско ръководство се посреща с недоверие от военните кръгове. Избухва недоволство сред легионерите в пограничните провинции и преторианците. За да намери популярност сред военните, Нерва осиновява наместника на Горна Германия Марк Улпий Траян. В продължение на две години двамата управляват съвместно, а след смъртта на Нерва през 98 г. Траян става едноличен император.
Във вътрешната си политика новият император продължава да поддържа добри отношения със сената, полага изключително големи грижи за провинциите и продължава с голям успех да пази границите на провинциите от външни нападения. Той укрепва границите и създава отранителна структура, известна като римски лимес.
Траян не се отказва от нови териториални разширения на държавата. Траян влиза в историята като последният римски император, който предприема големи настъпателни действия.
За да въстанови авторитета на римското оръжие през 101 г. Траян започва война с даките. През 103 г., сред храбра съпротива, даките капитулират. През 105 г. бойните действия са подновени, като приключват през 107 г. с присъединяването на цяла Дакия към Рим.
Скоро след този успех се засилва римското настъпление на Изток, където най- опасни за партите.През 113 г. Траян потегля на поход, за да въстанови правата на сваления от тях арменски цар. Следващата година Траян завладява страната, обявява Армения за провинция и започва успешно настъпление. За кратко време са овладени Асирия, Месопотамия и Вавилон, които са провъзгласени за римски провинции.
Траян построява флот, прониква в Персийския залив и замисля поход към Индия. Римската империя в този момент постига най- голямото си териториално разширение и се намира на върха на своето могъщество.
В този момент избухват въстания в Двуречието и редица източни провинции. Въпреки че противодействието на римляните е достатъчно ефективнво, за продължаването на настъпателната политика са ноебходими нови средства. За да осъществи своите намерения, Траян заминава за Рим, но по обратния път неочаквано се разболява и умира. В очите на римляните той остава идеалът за справедлив владетел.
Новият император Адриан (117-138 г.) поема властта в сложна обстановка. Войната с Партия е невъзможно да бъде продължена, защото държавата трябва да се справи с множеството въстания, които избухват в Египет, Кирена, Кипър, Юдея, Мавритания , Британия и др. Адриан залага на дипломацията и приговорите със съседите.
Отказът от повечето завоевания на Изток предизвиква недоволството на висшия команден състав на армията и срещу императора е организиран заговор. По постановление на сената принцепсът наказва заговорниците.
Адриан ликвидира последиците от тежката криза, както и спира войните и следва тактиката на стратегическа отбрана и дипломатическо въздействие. Това дава възможност да се укрепят военните сили, да се построят укрепени линии и крепости.
Лично Адриан инспектира легионите,като те се превръщат в разнородна по народности войска.
Адриан отделя внимание на бюрократичния апарат, като се увеличава броят на канцелариите и ведомствата. Имущественият ценз се заменя с образователен и така се полага началото на висша чиновническа прослойка от пълноправни граждани, както е създадена и държавна поща.
Адриан се стреми да придаде на властта си космополитен характер. Той полага сили заразвитието на културата в страната.