Лекции по История

13. Александър ІІІ Велики

ХРОНОЛОГИЯ:
334 г. пр. Хр-начело на 30 000 пехотинци, 5 000 конници и 160 бойни кораба Александър се отправя към Хелеспонта
333 г. пр. Хр-македонският владетел достига древната фригийска столица Гордион. Оттам се насочва към Сирия, но при Иса е изненадан от персийската войска.
331 г. пр. Хр. -Александър се отправя към Месопотамия. Край селището Гавгамела се състои най- голямото сражение по време на тази кампания
329 г. пр. Хр. -Александър предприема нов поход
323 г. пр. Хр. -преди да започне подготовка за завоюване на Западното Средиземноморие, Александър внезапно заболява и след няколко дни умира на 33 годишна възраст

Александър ІІІ Македонски (336-323 г.пр. Хр) е една от най- популярните фигури от древността. Ученик е на Аристотел. На 20 годишна възраст се възкачва на македонският престол.

След смъртта на Филип ІІ и неговото великолепно погребение предаността на армията към Александър спасява Македония от междуособици. Александър прекратява династичните борби, като премахва съперниците си за престола- най- вече роднини.
За да укрепи северната граница на държавата си, македонският владетел предприема поход срещу тракийските племена. По време на този поход се разпространява слух, че той е убит, което става причина за спонтанно въстание на гръцките полиси. най- голямо е въстанието в Тива. Алексъндър ІІІ пристига в полиса за 14 дни, разрушава до основи града, продава жителите му в робство и пощадява само храмовете и къщата на поета Пиндар.
След осигуряването на северният си тил Александър започва подготовка на замислената от Филип ІІ източна кампания.
Аргументация за похода е освобождаването на малоазийските елини от властта на персите, както и че убийството на Филип е организирано от персите и трябва да се търси възмездие за това.
През 334 г. пр. Хр. начело на 30 000 пехотинци, 5 000 конници и 160 бойни кораба Александър се отправя към Хелеспонта. Армията му разполага с разузнавателни отряди, зад войската се движат обозът и обсадните части. Участие в похода взимат философи, географи и други учени,които впоследствие разширяват извънредно много представите на елините за обитаемия свят.
Първоначалната цел на Александър е да овладее търговията на Егея, да лиши персите от малоазийските им владения и да привлече тамошните градове в сферата на македонското влияние.
Първото сериозно сражение показва слабостта на Персия. Тази победа дава основания на македонският владетел да мисли за по- голяма инвазия в Персия. Персия, от друга страна, е дестабилизирана от непрекъснати въстания, които няма силите да потуши със собствените си сили.
Начело на елинските наемници на персийска служба застава Мемнон, който съветва персийският владетел Дарий ІІІ да увлече македонската армия навътре в Мала Азия, като я лиши от продоволствия и по този начин да я обезсили. Планът действително е разумен, но е отхвърлен от малоазийските сатрапи, които решават да се даде сражение при река Граник. Там персите отново за разбити и това отваря пътя на Александър към Мала Азия. Под предлог, че освобождава полисите от персийско робство, Александър взима контрола върху тях, като съпротива на него оказват само Милет и Халикарнас.
През пролетта на 333 г. пр. Хр. македонският владетел достига древната фригийска столица Гордион. Оттам се насочва към Сирия, но при Иса е изненадан от персийската войска. Персите се появяват в тила на македоните, като недостатъкът им е, че са бавни. Дарий търси спасение като бяга, като увлича със себе си голяма част от войската си. Ал. спечелва битката, походният персийски дворец с всички богатства в него.
Александър трябва да решава дали да укрепи властта си в завладените територии или да навлезе дълбоко в Азия, за да разгроми докрай персийското царство. Поради лошото състояние на македонската хазна Ал. се вижда принуден да продължи настъплението си в дълбочина.
Александър последователно нахлува в Сирия и Финикия, като целта му е да превземе пристанищните градове, за да блокира финикийският флот- най- добрата част от персийската ескадра. Само Тир оказва съпротива, но след седем месечна обсада е превзет след построяването на насип. Трябва да се спомене, че в древносттаТир е считан за непревземаем, а неговото превземане от страна на Александър произвежда голямо впечатление у тогавашния свят.
Дарии ІІІ предлага преговори за мир, като обещава да предовстави на Македония цялата територия до р. Ефрат, да изплати огромна парична контрибуция и да даде на македонският владетел за жена една от дащерите си. Александър иска Дарий да му предаде изцяло държавата си и да се признае за негов поданик. След отказа македонската войска се насочва към Египет, защото по този начин перийският флот ще бъде лишен и от последният си опорен пункт. Александър е посрещнат като освободител от местното население, което му предава дори хазната си. Така цялото средиземноморие се оказва отрязано за Персия, а Египет е необходим на Александър, защото той снабдява Елада с хранителни продукти и за да се поддържа приятелският и наутралитет.
Александър е провъзгласен от египетските жреци за фараон, като го признават за син на бог Амон.
Македонският владетел поставя основите на град Александрия в делтата на Нил, замислен в противовес на Финикия, а впоследствия най- големият икономически, културен и политически център на Източното Средиземноморие.
През 331 г. пр. Хр. ,след като е попълнил войската си, Александър се отправя към Месопотамия. Край селището Гавгамела се състои най- голямото сражение по време на тази кампания. За пръв път битката се води в широка равнина и персите могат да действат с всичките си сили. Те значително надвишават по численост македонската армия. Персите разполагат с бойни слонове, както и с 200 колесници със сърпове на осите, за да пробият гъстите редове на македонската фаланга.
Поради изкусното маневриране персите не могат да използват ефективно своите оръжия. Македоните надделяват, а отстъплението на Дарий ІІІ се превърща в бягство. Победата означава, че с могъществото на Персия окончателно е свършено.
Александър влиза без съпротива във Вавилон, където жреците го провъзграсяват за цар. При превземането на град Персиполис Александър заповядва дворецът на Ксеркс да бъде изгорен, като пленява несметните богатства на царската съкровищница.
Завладяването на Средна Азия продължава повече от три години. Местното население на ютези области е сравнйително независимо от персийската държава и се бори за свободата си.
През 329 г. пр. Хр. Александър предприема нов поход, като преминава първо през Хирканските ( Каспийски ) врати- проходът, който свърза Мидия със Средна Азия и навлиза в Бактрия.
Армията на Александър претърпява значителни загуби, но въпреки това успява да победи Бес, като прекосява реките Амударя и Сърдаря, а след това се насочва към Индия. Тази акция е по- скоро продиктувана от авантюризъм, защото няма как да се намери логична причина за нея след като е унищожена Персия. Може би Александър е искал да стигне до "края на света", който според тогавашните представи се намира веднага след областта, през която протича река Инд.
Настъплението е улеснено от непрекъснатите вражди между индуските династи и скоро Александър овладява Западна Индия. Въпреки всички тези завоевания се оказва, че краят на света все още е далеч.
Решението на Александър да се придвижи още по навътре среща отпор сред армията му. Тя открито се бунтува, отказва да продължи похода и иска да се върне в родината си. Александър е принуден да прекрати похода и да започне да се връща. При устието на Инд той заповядва да се построи голям флот. По този начин една част от войската пътува по море, а друга част поема през пустинята по протежение на крайбрежието. През 325 г. пр. Хр. след неописуеми трудности и още по- големи загуби всички се събират във Вавилон.
Александър започва да крои нови планове за поход на изток, като има и план да обиколи с огромен флот Африка, да завладее Испания и да образува невиждана по размери "световна държава". В плановете му влиза и свързането на Каспийско море с океана, изследването на бреговете на Арабия и др.
Походът на Александър създава огромна държава,като свърза културите на Запада и Изтока. Според легендите македонският владетел полага основите на 70 градау но реално до днес са известни 10 града, които носят названието Александрия.
Значително се увеличава броят на намиращите се в обръщение пари.
Александър се стреми да постигне сливането на елини и македони с източните народности чрез различни средства. Например през 324 г. пр. Хр. той организира в Суза голямо сватбено тържество, като жени 10 000 свои бойци с жени от тамошните народности. Самият той има три жени- Роксана, Статира и Парисатида.
Постепенно влиянието на източната аристокрация започва да се усеща в двора на Александър ІІІ. По този начин той се превръща в източен деспот.
През 323 г. пр. Хр. преди да започне подготовка за завоюване на Западното Средиземноморие, Александър внезапно заболява и след няколко дни умира на 33 годишна възраст. Смъртта му не може да се осъществи с болестта и бързата смърт. Неговата смърт и до днес остава загадка.
Веднага след смъртта на Александър неговата държава се разпада на достатъчно големи части. Сама по себе си, всяка от тези части е съюз между полиси, които просъществуват сравнително продължително време.