Лекции по История

13. Институционализиране на българската историческа наука

На 01.10.1888 година при Софийската мъжка гимназия се открива висш педагогически курс, който след три месеца прераства във висше училище. Програмата е изработена от д-р Иван Шишманов. Начало на създаването на първия университет играе той. 1888г. са приети временни правила за уреждане на ВПК в София, изготвени от Иван Шишманов и се слага поредицата от закони за висшето образование. Определят се изискванията за редовни ученици в курса - трябва да са със завършена гимназия; приемът е в две отделения: историко-филологическо, а другото е природо-математическо. Кандидатите трябвало да са завършили класическа гимназия с предвидена такса в размер на 10лв. за година. Следват поредица от закони и нормативни актове: 1891г, 1894г – закон за откриване на ВУЗ, 17.10.1896г – правилник за дейността на ВУЗ, 1899г. – решение на академичния съвет за преименуване на висшето училище в университет. 22.01.1904г. – закони, изготвени от Шишманов за Софийски университет.
Тези закони регламентират създаването на историко-филологически факултет. Това е най-стария факултет в академичната структура на университета. В края на учебната 1891-1892г. завършват 34 абсолвенти на историко-филологическия факултет.
Развитието на университета върви от държавна регламентация към университетска автономия. Важна роля изиграва голямото дарение от Евлоги Георгиев – 1897г. от негово име и в памет на брат му Христо.
Законът за българския университет, братя Евлоги и Христо Геориеви от Карлово и закона за ефорията на университета, са въведени от д-р Иван Шишманов от името на народните дарители. Ефорията е орган, който следи за правилното използане на парите, а законът за университета залага управлението му на академичен съвет, начело с ректор. Професорите и доцентите в университета се избират от академичния съвет по препоръка на съответните факултети. (1904)
Правилник на университета – 1905г. и закон за народното просвещение от 18.02.1909г. – той възстановява дейността на университета след едногодишната криза, която последва в народния театър на 03.01.1907г.. Законът от 1909г. възстановява дарението от името на братята. Този закон предвижда даване свобода за печат на исторически материали, и е дело на правителството на демократите (Александър Малинов).
Учебните програми в историко-филологическия факултет – те не са прецизирани и будят критики от д-р Кръстю Кръстев. Учебните планове се публикуват в годишника на Софийския университет. Преподаватели са 1904 – 1905г. в ИФФ – проф.Д. Агура (Средновековие, нова и най-нова обща история, Ренесанс, Реформация и Европа ХІХ век); проф. В. Златарски (класик в българската историография, средновековна българска история до ХV век, история на сърбите и Сърбия ХІІІ – ХV); Гавраил Кацаров (историк - античност, стара история на източните народи, гръцка антична история, историческа метода – четене и обяснение на историческите паметници); доц.Васлав Добруски (гръцка и римска епиграфия). Като основни и общи дисциплини се преподават: римска история, обща география, география на българските земи, география на средиземноморската област, история на българите, археология, обща и славянска етнография, а изборни дисциплини са – история на източните народи, история на Гърция, общ географски преглед на континентите и обща геология.
Според структурата на университета от 1904г. ИФФ включва катедри по: философия, история на философията, педагогика, история и археология на класически и източни народи, средна и нова история, българска история и история на балканските народи, география и обща етнография.
1919г. се извършва реорганизация във ИФФ като са създадени следните катедри: по българска история, по история на източна Европа, по археология и история на източните държави и три по всеобща история – източни и класически народи, средновековна история, нова и най-нова история.
Факултетът издава свой периодичен сборник с трудове наречен „Годишник” – ИФФ.