Лекции по История

13. Управление на демократичната партия 1908-1911 г.

На 16 януари 1908 г. Фердинанд дава мандат на Александър Малинов да създаде правителство. Александър Малинов е наследника на Петко Каравелов, но той все още няма опит в политиката.

Вътрешна политика:
Основната му задача е да успокои напрежението в държавата. Действително това се случва. Възстановяват се СУ и уволнените професори и студентите се връщат. ДП въвежда т.нар.пропорционална избирателна система. Гласува се за личност, а не за партия. Демократите въвеждат референдоми по общинските и месни въпроси. Жените вече могат да гласуват за училищно насточтелство. През 1909 г. излиза “Закон Мушанов” – Закон за народното просвещение. Остава в сила близо 40 години. Регламентира стъпките в образованието: колко години да бъде началното, средното образование; кой осигурява запатите на учитлите. Насърчаване на местната промишленост. Строчт се нови ж.п. линии. През 1910 г. е отворена Българска централна кооперативна банка.

Външна политика:
През юли 1908 г. избухва “Младотурската революция”. Малонов е склонен веднага да започне война, но никой от НС не е съгласен. На 30 август 1908 г. става т. нар. “Инцидент Гешов” – българският представител в Цариград Иван Стефанов Гешов не е поканен на сюнета на султанския син. Българския представител се връща в България. Създал се е конфликт. На 5 септември има стачка по източните железници. Избухва стачка за по-високи заплати. Западната компания моли българското правителство да сложи свой персонал. Стачката свършва и персонала не идва, защото е отказан. На железницата е поставена военна охрана. Всичко това се натрупва и в един момент българите започват да се питат, защо пък да не обявим независимост и да се приключи един път завинаги. Русия съветва изобщо да не се бърза с тази независимост. Те искат АУ първа да наруши договора. Фердинанд се завръща от АУ вероятно след договорки с мператора. И на 22 септември се обявява българската независимост. По същото време АУ обявява, че анексира Босна и Херцеговина, а Гърция о.Крит. Накрая и ние повличаме крак и излизаме виновни пред света. Великите сили не искат война на Балканите. Започват българо-турски преговори. Великите сили не се намесват и насъскват Турция да търси големи средства: 650 милиона франка. България е склонна да даде 75 милиона. Претенциите им стигат до 125 милиона, а България дава 82 милиона. Преговорите ги води Андрей Ляпчев. Много скоро обаче, преговорите са прекъснати. България обявява мобилизация. Русия предлага следната схема: ОИ  Русия – 125 мил контрибуции; България  Русия – 82 милиона; България  ОИ 125 милиона. Русия ще опрости на ОИ 125 милиона, вместо България да й ги дава. На 6 април 1909 г. Турция признава Българската държава. Дълга към Русия е при изгодни условия и с изгодна лихва. Болшевиките опрощават тези дългове. Русия отново очаква услуги за жеста си и тласка България към съюз със Сърбия. Те искат дележ. Малинов категорично отказва. Той иска да се разберат с гърците, но не успяват. С руснаците също не се разбират. В края на 1910 г. е налице „Случаят Саафет” в Русе. Българин се залюбва с туркиня и решават да се оженят. Те са от две различни религии и тя е малолетна. Родителите й си я искат обратно. Милицията я връща. Атакува се сградата на милицията. Те пък от своя страна викат армията и всичко приключва с около 10 души жертви. Вината отнася българското правителство и така се стига до падането му. „Личен режим на Фердинанд”. Партийните лидери разбират, че не зависят от избирателите, а от княза. Фердинанд използва пробойните в К и се възползва от тях. Еднопартийните правителства са по-добрите за България. Всяка нова власт до тогава уволнява всички предишни и поставя свои хора. Фердинанд не позволява това в своя ресор.