Лекции по История

12. Управление на Юлийте-Клавдийте

ХРОНОЛОГИЯ:
14-37-Тиберий Юлий Цезар
37-41 г.- Гай Цезар Август Германик, Калигула
41-54г.-Клавдий Цезар Август Германик
54-68 г.- Нерон

Сполучлив компромис между интересите на различните обществени групировки, политическата система, основана от Август, издържа на превратностите на времето и се оказва изключително трайна. След смъртта на Август принципатът преминава под управлението на Тиберий Кладий Нерон- син на съпругата му Ливия от предишният и брак. През 4г. пр. Хр той е осиновен от императора и вече носи името Тиберий Юлий Цезар, след като брат му Друз загива при победоносният си поход в Германия. Той оставя син Германик, който се ползва със всеобщи симпатий, но е неудобен на зоконния наследник на Тиберий- отново наречен Друз.
Веднага след погребението на Август Тиберий отказва предложената чест. Този отрицателен отговор е само формалност, но и проява на уважение към сената.
Второстепенното положение, което заема Тиберий в двора на Август и сдържаността на императора към него се отразяват върху неговия характер. Историкът Тацит го описва като: „Позодрителност, лицемерие, жестокост и недоверие към околните”.
Според някои сенатори не липсват настроения за държавен преврат, защото легионите в Илирия и Германия негодуват пораде неполучени заплати, а част от рейнските войски се опитват да провъзгласят за принцепс своя пълководец Германик, който обаче отказва тази идея, укротява недоволството и по този начин печели допълнителна популярност сред армията. Така Тиберий се налага на престола, който, за да укрепи своето положение, съсредоточава всички преториански кохорти в Рим и построява за тях лагер ( казарма ) в покрайнините на града.
По отношение на сената Тиберий следва предишната политика и привидно му оставя част от миналото величие. На трибутните и центуриатните комиции е забрането да се свикват и така сенатът става висше законодателно, съдебно и избирателно учреждение. За да запази самолюбието на сенаторите, Тиберий тактично не се изказва на неговите събрания и дебати,както и не се възползва от правото си пръв да изказва мнението си.
Финансовите затруднения на държавата принуждават Тиберий да намали броя на зрелищата, забавленията и даренията за населението. Данъците в някои провинции са увеличени. Тази политика довежда до бунтове на градският плебс, в някои от легионите, както и в отделни провинции. Постепенно се влошават и отношенията със сенаторското съсловие, особено след неочакваната смърт на Германик, за който се мълви, че е отровен от наместника на Сирия. Тялото на Германик е пренесо в Рим, където е изпратено от многохилядна тълпа. Недоволството катализира.
Тиберий решава да успокои положението, като прокарва в сената закон за „оскърбяване на величеството”, като най- напред той е приложен към вдовицата на Германик Агрипина Старата, която тълпата почита.Нейните по- големи синове са наказани със смърт, а тя заточена на един остров,където по- късно умира.
Със същият закон Тиберий премахва и много от политическите си противници, като от това нещо принцепсът натрупва значителен фонд от поземлени владения в Италия и в западните провинции.
През 26 г. Тиберий напуска Рим и се оттегля на остров Капри. Оттам чрез писма той се опитва да управлява държавата и да ръководи сената, но все повече затъва в разврат и сластолюбие, а злите му помисли изпълват с ужас хората от най- близкото му обкръжение. За заместник в столицата императорът оставя префекта на преторианците Луци Елий Сеян, на който има сляпо доверие. Сеян използва отсъствието на Тиберий, за да организира заговор и чрез личната императорска гвардия да го свали от трона. Друз е отровен, но плановете са разкрити и всички са избити. През 37 г. Тиберий умира на 73 години, вероятно удушен от новия преториански префект Макрон.
След смъртта на Тиберий властта се поема от сина на Германик, провъзгласен за император под името Гай Цезар Август Германик, наричан още Калигула (37-41 г.). Той принася за по- малко от три месеца дар към боговете от 160 000 животни по случай коронясването му за император. Той амнистира всички уличени от Тиберий и премахва закона за оскърблението на императора.
Калигула, за разлика от Тиберий, бързо прохасва натрупаните запаси в държавната хазна, като организира разкашни зрелища, театрални представления, дарения на преторианците, което предизвиква недоволство сред населението.
За да се сдобие със средства за задоволяването на своите прищявки например Калигула отнема имотите на редица сенатори и други богати римляни и наказва със смърт дори и за най- малкото провинение.
Стремежът към абсолютната власт и разгулният живот извеждат от равновение принцепса и той се обявява за „земно божество”, като установява в двора си дори собстве церемониал.
Постепенно психическото заболяване на Калигула се усилва, той живее в непрекъснат страх от покушение и това става причина да убива всички, които му се сторят подозрителни.
Лудостта на Калигула стига дотам, прави някои неща дори и със сестрите си, като не се крие, обявява една от тях за своя жена и богиня и прави любимия си кон сенатор.
Произволът на Германик предизвиква заговор от представители на сетанската аристокрация и от командния състав на личната гвардия. През януари 41 г. преторианският военен трибун Касий Хереа убива Калигула.
Заговорниците имат намерението да възстановят Републиката, но срещу това намерение решително се противопоставят преторианците. Те влизат в Палатинският дворец, за да накажа убийците и съвсем случайно се натъкват на изплашения Клавдий- чичо на Калигула. Той е издигнат на престола под името Клавдий Цезар Август Германик (41-54г.)
Той спира опита на реставрация на Републиката и прилага частични репресии- някои от сенаторите са наказани със смърт, други са заточени, на останалите е забранено да напускат града, а преторианците получават за награда по 15 000 сестерции.
Управлението на Клавдий е време, когато системата на императорското господство укрепва. Императорът дава амнистия и отменя разпорежданията на Калигула. Той се стреми да следва външната политика на Август и в това отношение проличават чувството му за дълг и неговият искрен патриотизъм.
За да се спечели градският плебс, се устройват игри и зрелища, строята се пътища и мостове, прокарва се нов водопровод, разширява се пристанището Остия с цел да се улесни снабдяването на населението с продоволствие. Възстановено е и агресивната външна политика. Мавритания, Битания и Тракия са превърнати в римски провинции и са включени в състава на държавата.
В отношенията си със сенатската опазиция Клавдий намира подкрепа в армията. На много от аристократите в провинциите се дават същите привилегии като на римски граждани. През 48 г. е издадено постановление, според което жителите на Галия могат да се избират в сената.
Клавдий организира нова бюрократична система, съставено от ред ведомства с различни отдели и служебва йерархия. Най- важни в новоизградената структура на канцелариите:1. за писмата- завежда кореспонденцията и разпространява из страната едиктите и разпорежданията на държавния глава;2. за оплакванията- приема молбите и жалбите на населението;3. за финансите- център за контрол на императорското имущество. Всички учреждения зависят лично от императора и се ръководят от негови освободени роби. Между тях изпъкват Нарцис и Палант.
Реформите на Клавдий заздравявят централизацията и ръководството на военната диктатура. Дворецът се превръща в място, откъдето се управлява цялата Империя, а принцепсът постепенно добива характеристиките на владетел от източноелински тип.
Редица скандални истории са свързани със съпругата на Клавдий Месалина, която се слави със своя разврат. Клавдий не сполучва и при втората си жена- Агрипина.
Макар че Клавдий има собствен син- Британик, той осиновява и детето на Агрипина от първия и брак- Луций Домций Ахенобарб, който взима името Нерон Клавдий Цезар Август Германик. За да осигури властта на сина си, Агрипина отравя Клавдий, а преторианците провъзгласяват Нерон (54-68) за нов господар на Империята, който става император на 17 години.
Нерон предоставя на сената решаването на всички по- важни държавни въпроси. За себе си той запазва само наставничеството на провинциите, в които има легиони.
Веднага след обявяването на Нерон за император започват ожесточени придворни борби. Британик е отровен.
Агрипина се опитва да овладее ръководството на имперските дела, а действията на Бур и Сенека настойват Нерон срещу майка му. През 68 г. тя е убита по негова заповед, като той обяснява това с интриги и организиран срещу него заговор. През 62 г. Нерон убива и съпругата си Октания, за да може да се ожени повторно.
През 62 г. умира Бур а на мястото на изгубилия влияние Сенека идва префектът на преторианците Офоний Тигелин. Той насърчава Нерон да направи двореца в място за разврат.
Нерон подновява действието на закона за оскърбление на императора. Започва терор.
През 65 г. опозиционните настроения прерастват в заговор начело с Гай Калпурний Пизон. В него участват и сенатори, а след разкритието на заговора мнозина от участниците в него са ликвидирани, а други се самоубиват. Сред тях е дори Сенека.
Нерон организира зрелища и масови дарения. Той е страстен любител на театъра и дори сам излиза на сцената като актьор, в цирка кара колесници, пее и т.н.
През 64 г. в Рим избухва пожар, като голят десет от четиринадесетте квартала на града, а огънят, който гори няколко дни, напълно унищожава три от тях, а в останалите изпепелява повечето сгради, като загиват и хиляди хора. Разпространяват се слухове за това, че самият Нерон дава заповед за подпалването, за да се вдъхнови от гледката на пожара и да напише поема за гибелта на Троя, а и цащото има намерение да преустрои Рим по нов план. Дори и без да е подкрепена от доказателства, тази мълва тревожи Нерон. Той подлага на преследвания юдейските секти, които са обявени за подпалвачите на пожара.
Административният произвол и хаос, които господстват по времето на управлението на Нерон, настройват всички слоеве от обществото срещу него. В Рим преторианците вдигат бунт, а в провинциите назрява антиримско движение. Нерон се самоубива във вилата си. С неговат смърт завършва управлението на Юлиево- Клавдиевата династия.