Лекции по История

12. Гърция и Македония. Филип ІІ.

ХРОНОЛОГИЯ:
356 г. пр. Хр. -Македония има възможност да завладее Северна и Средна Гърция, като удобен момент за това е намесата и в т. нар. Свещена война
346 г. пр. Хр-подписване на т. нар. Филократов мир между Македония и Атина, по силата на който всички участници в Свещената война запазват дотогавашните си владения.
338 г. пр. Хр.-битка при Херонея в Беотия
337 г. пр. Хр-Филип ІІ свиква общогръцки конгрес- сенедрион- на представителите на всички полиси, на който не присъства единствено Спарта. Целта му е да се създаде впечатление, че гръцките държави сами решават съдбата си.
336 г. пр. Хр. -Филип ІІ е убит преди да предприеме сериозна кампания срещу Персия от охранител на епирския владетел.

Територията, която заема древна Македония не се покрива със съвременното географско понятие. Името "Македония" се появява по- късно в античната писмена традиция.
С разширяването на своите граници древна Македония заема територията на север от Тесалия и Халкидическия полуостров, като граничи с Илирия и Тракия.

Етническата принадлежност на македоните остава все още неясна. Сигурно е единствено това, че гърците считат македоните за варвари. Според няколкото запазени думи на македоните те показват близост със северните грацки диалекти, както и илирийски, тракийски и други думи от балкански произход.
Към края на V в. пр. Хр. това разнородно население се оформя като единно.
Засилването на Македония започва с Пелопонеските войни, като е пряка последи от подходяща международна обстановка. Властта в Македония се поддържа от аристократичен кръг от благородници начело с владетеля. Те се наричат хетайри на владетеля ( другари ) и попълват тежката конница. Основната военна сила в македонската войска- пезетайрите ( пехотинци ) се набират от селячеството. То излъчва още и лековъоръжената конница и пехота.
Единствено общото събрание на войската има правото да провъзгласи нов цар.
В края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Македония има важно място между политическите обединения на Балканите. Като мощна и централизирана държава тя се оформя по времето на управлението на Филип ІІ (359-336 г. пр. Хр.).
Филип ІІ заема престола чрез узурпация, като отстранява от пътя си своя малолетен племенник, на който е бил регент. Първата му задача е да си осигури свободен излаз на море. Той реорганизира армията, като създава известната македонска фаланга. В основата и е идеята на Епаминонд за концентриране на силите в посока на главният удар и създаване на условия за единодействие на различните родове войска по време на сражение.
Ударната сила на фалангата е отрядът тежки пехотинци, построен във формата на правоъгълник с дълбочина от 8 до 24 редици. Първите 6 редици мъкнат копия, чиято дължина се увеличава от 2 до 6 метра. Те се носят на раменете на предните бойци и се използват едновременно срещу противника. Останалите войни са въоръжени с мечове и правоъгълни кожени щитове.
Отстрани на фланговете е поставена тежка и лека конница, както и лека пехота, като главният удар остава за централният отряд. Македонската фаланга остава непобедима до появяването на манипуларния строй на римляните.
Филип ІІ насочва удара си към Амфиполис, Пидна и Метоне, с което получава излаз на море. След като завладява тези пристанища, той се отправя на изток от река Стримон, като завладява Крениди и я прекръства на Филипи.
За да стабилизира държавата, Филип ІІ провежда парична реформа, като наред със сребърните, се секат и златни монети, с което подкупава господството на персийското злато. По този начин също се обезценяват гръцките и персийски монети.
През 356 г. пр. Хр. Македония има възможност да завладее Северна и Средна Гърция, като удобен момент за това е намесата и в т. нар. Свещена война. Тя избухва по повод на това, че Тива и Спарта имат спор помежду си заради спартанското завземане в миналото на акропола Кадмея. Тива напада също Фокида, като я обвинява в светотатство. Атина и Спарта застават на страната на Фокида, която заграбва съкровищницата при делфийското светилище.
Тива иска помощ от Филип ІІ, като по този начин той укрепва влиянието си в Северна Гърция. След това настъплението на Македония се насочва към Галиполският полуостров, както и срещу градовете в Халкидика. Атина не може да помогне на Олинт, който пада под македонска власт. Така през 346 г. пр. Хр. се стига до подписването на т. нар. Филократов мир между Македония и Атина, по силата на който всички участници в Свещената война запазват дотогавашните си владения.
В същото време в повечето елински полиси се появяват раздори на основата на промакедонски и атнимакедонски настроения. Интерес представлява сблъсъкът на тези настроения в Атина. Промакедонските настроения там се подкрепят от оратора Исократ, който иска обща елинска война срещу Персия. В основата на неговата пропаганда са икономически причини. Промакедонската групировка обединява най- богатите атински робовладелци и земевладелци, собственици на кораби и работилници и т.н. Поради ограничената територия на полиса и пазара те искат да укрепят положението си след евентуална успешна военна офанзива в Азия и да получат достъп до нови широки пазари.
Антикамедонските настроения са водени от оратора Демостен, за който Филократовиять мир е временно примирие и той твърди, че трябва да се води общогръцка война срещу Македония. Поради пърстрия се социален състав на антимакедонската групировка позициите на демоса са по- скоро нестабилни.
В същото време самата устойчивост на много от полисите е под въпрос. Гражданите имат намалени или дори са лишени от каквито и до било граждански права.
Филип ІІ нахлува в Илирия, след което нахлува в Епир. По този начин си подсигурява тила, зада може да осъществи настъпление в Тракия и до завладее Тракийският Херсонес.
Демостен успява да организира съпротива срещу Македония, като се създава обединение между Атина, Тива, Коринт, Мегара, остров Евбея, Керкира и др.
Така през 338 г. пр. Хр. се стига до битка при Херонея в Беотия, където войските на съюзниците и Македония са сравнително равни. Македония печели битката. След македонската победа обединението се разпада, но въпреки безсилието на полисите, Филип ІІ настанява гарнизон само в Тива. В същото време Атина прави пълна мобилизация на метеките, като дава свобода и на робите, които също са включени във войската.
Филип ІІ се възползва от безсилието на Атина. Той изпраща на атиняните без откуп пленените и позволява да се погребат труповете на убитите. Атина съзнава безнадежността на по- нататъшна съпротива и приема условията за мир. Атина запазва владенията си, но отстъпват контрола над протоците. В чест на македонският владетел той получава атинско гражданство и е издигната негова статуя в Атина.
Победата при Херонея затвърждава властта на македонците в Елада. Македонската войска навлиза в Аргос, Месения и други области и се насочва срещу техния традиционен враг- Спарта.
През 337 г. пр. Хр. Филип ІІ свиква общогръцки конгрес- сенедрион- на представителите на всички полиси, на който не присъства единствено Спарта. Целта му е да се създаде впечатление, че гръцките държави сами решават съдбата си. Събранието провъзгласява общ мир и независимост на отделните полиси. Мирът гарантира безопастността на търговците и въобще на мореплаването , налага вето върху масовото освобождаване на роби; не се позволява участието на наемници в армиите, които се използват против Македония или срещу Елада. Тази мярка цели отслабването на персийската армия, в която има голям брой наемници.
През същата 337 г. пр. Хр. Македония налага на персите да отстъпят Малоазийското кройбрежие и да освободят елинските градове там. След персийският ьотказ Филип ІІ започва да се приготвя за война.
През лятото на 336 г. пр. Хр. Филип ІІ е убит преди да предприеме сериозна кампания срещу Персия от охранител на епирския владетел.
След смъртта на Филип ІІ в Атина се активизира антимакедовската групировка начело с Демостен. Властта в Македония е в ръцете на Александър.