Лекции по История

12. Частично държавно регулиране на българската историческа наука

Важна роля изиграва гласуваният от народното събрание през 1890г. закон за издирване на старини и спомагане на научни и книжовни предприятия. В него са застъпени три основни идеи:
1.Официално се признава необходимостта на тази обществена сфера.
2.Правят се опити да бъдат заинтересувани от историческите паметници и частни лица.
3.Възприета е линията за пряко целево финансово подпомагане на определена книжовна дейност в това число и историкосъбирателската.
Законът от 1890г. поставя под държавна опека всички дейности, свързани с историческите проучвания. Законът предвижда тези дейности да се подпомагат от държавата и от министерството на Просвещението. Културните исторически ценности от държавно значение се обявяват за държавна национална собственост. Под надзора на държавата се поставят всички архиви, разкопки и проучвания в страната като се командироват по места чиновници, които да описват старини, и им се заплаща със средства от държавния бюджет. Притежатели на стари ръкописи и ценности получават възнаграждение, ако ги предадат в министерството, както и тези които имат непознати до момента песни, поговорки, обичаи. Лицата, които се заемат с научно популяризационна дейност биват подпомагани черз отпускане на суми за отпечатване на техните произведения, част от тиража се изкупува и се раздава на библиотеките и училищата. Тези учени се подпомагат чрез отпущане на помощи за научни списания. Обявяват се конкурси за най-добро историческо изследване и те биват възнаграждавани.
В резултат на този закон се появява сборник „Народни умотворения, наука и книжнина” СБНУНК. Том първи излиза 1889г. по силата на чл.28 и чл.50 от тогавашните временни правила за научни и книжовни предприятия. Другото наименование е „Министерски сборник”. Решението за излизане на сборникът е от 1889г. принадлежи на министерството на Просвещението и се отпускат 10 хил. лв. за реализирането му. По това време управляващото правителство е начело със Стефан Стамболов - министър председател. Инициатор за закона е д-р Иван Шишманов и на сборника.
От 1890г. в сборник НУНК се поместват материали по Възраждането на българския народ. Това е първата стъпка във формата на държавна политика, целяща да стимулира исторически научно изглеждаща дейност. Продължението на закона е от 1889г и е закон от 1911г. – в него се поставят историческите проучвания сред приоритетните. Той създава по-добра организация за запазване на историческото наследство. Учредява се комисия за старините, която се състои от директори на народни музеи – Археологически и Етнографски, директори на библиотеките и делегати на археологически дружества в страната. Тази комисия има ясно определени функции:
1.Тя определя и дава разрешение за археологическите разкопки.
2.Оценява предложения за откупка от държавата на старини.
3.Грижи се за изработването на археологическата карта на България.
4.Тя разпределя помощите мужду музеите и археологическите дружества в страната.
5.Решава споровете, възникнали между централните и провинциалните музеи.
Законът от 1911 година налага строг централизъм в опазване на културно-историческото единство в страната като съсредоточава основната власт в ръцете на народния музей в София и министерството на народното просвещение. Научни дружества и частни лица могат да правят археологически разкопки, но с разрешение на министерството на Просвещението и ще представят отчет за резултатите от археологическите разкопки.