Лекции по История

12. Втори Стамболовистки режим 1903-1908

На 5 май 1903 г. Рачо Петров (НЛП). В партията влизат Димитър Петков и Никола Генадиев, останалите са партизани. Те са за силна армия, за протекционизъм, привличане на чужди капитали, симпатии към АУ.

Вътрешна политика:
Идеята му е да налага за кметове грамотни хора (Димитър Петков). Увеличава състава на полицията. Появява се тайна полиция. Строеж на затвори. Въвежда условни присъди. Изработва специален закон за особата на княза (защита от посегателства най вече в печата). През 1906 г. антигръцки вълнения, заради реакциите на гръцки чети в Македония. Гръцките имоти в Българя се заемат от българи. За целта някои къщи се „самозапалват”. През 1906 г. аферата „Шарл-Жан”. Тя довежда до падане на .... и военния министър. В резултат те си подават оставките. Януари 1907 г. трябва да се открие тържествено Народният театър. Недоволните студенти, пренебрегнати, че не са поканени, освиркват Фердинанд. Тези от мъжки пол ги вкарват в казармите. Професорите застават зад студентите и СУ бива закрит. Това води до оставката на просветния министър Иван Шишманов. Търсят професори от чужбина, те им отказват и за това намират гимназиални учители. През февруари 1907 г. се създава патриотичен блок – най-голямата коалиционна партия (ДП+НП+ПЛП+БРСДП+РДП). На 27 февруари 1907 г. Димитър Петков е убит от уволнен чиновник (срещу „Болеро”). Така лидер става Димитър Станчев. От март 1907 г. д-р Петър Гудев става министър председател до януари 1908 г. Въвежда се Закон за емиграцията, защото много хора заминават за САЩ, но биват излъгани.

Просветна политика:
Министър на образованието е проф. Иван Шишманов. Той е неполитическо лице и има авторитет пред Фердинанд. Успява да намери пари за нови училища. Създава се музикалното училище (бъдещата консерватория). През 1904 г. Евлоги и Христо Георгиеви завещават пари за технически университет, но такъв не се построява. За това те отиват по други направления. Строи се и се построява сградата на Народния театър, пред сериозна съпротива от..... Горе-долу по това време се строи паметника на цар Освободител. Задължителното образование става 4 години.

Превъоръжаване на България:
През 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. Когато участниците виждат, че нещата отиват на зле искат помощ от България. Те искат война, но България се оказва неподготвена технически и е в много лоши отношения с останалите страни. България увеличава бюджета за оръжие. Купуват от АУ и Англия пушки и торпедоносци и ги прекарват като трактори. За първи път се изпращат военни аташета. До този момент няма разузнаване и те го правят. Нямат карти. Създава се картографски институт. Страната се разделя на три области. В случай на война страната излъчва три армии и девет дивизии, дело на Михаил Савов. Изпращат се много военни в чужбина.

Стопанска политика:
Явен икономически подем на страната. Точно тогава се въвежда термина „Седемте тлъсти години”. Държавата покровителства икономиката. Т. Рузвелт казва, че България е Япония на Балканите. През 1905 г. излиза Закон за насърчаване. Поява на картели. Държавата все още го търпи. Държавата смята селското стопанство за второстепенно. Със специален закон, Никола Генадиев позволява да се ползват общинските мери. Митхат паша създава т.нар. „земеделски класи”. През 1903 г. правителството ги обединява в БЗБ. През 1901 г. се пускат първите трамваи – белгийски внос. При Стоян Данев се появява електричеството. Керамичните жълти павета са внос от Унгария.

Банково дело:
Стремеж да се привлече колкото се може повече чужд калитал. Няколко пъти са взимати външни заеми. По ова време са достроени пристанищата в Бургас и Варна. През мандата на Стоилов е построена линията Перник-Радомир, а Стамболовистите строят тази до Кюстендил и Гюешево (линията и до днес не е продължена в Македонска територия). Много скандален строеж е линията Търново-Трявна-Борущица-Нова Загора. Това е така, защото линията е през Балкана и отделно се изразходват огромна сума пари за благоустройство. Правят се първите регулационни планове (площад Славейков и Докторската градина са построени върху турски гробища, а на улица Позитано са били еврейските.

Данъчна система и мита:
Косвени данъци. Митата са високи за стоки, които държавата произвежда и ниски за тези, които не се произвеждат. Поява на модерна здравна и социална политика. Никола Генадиев е автор на Закона за защита на женския и детски труд. Забранява се труда под 12 годишна възраст и нощтната под 15. създава се Инспекторат по труда. Преблема на Стамболовистите са стачките. За това не след дълго те са забранени. Увеличава се заплащането. Появява се осигуряването. Увеличават се и санитарните служби. Създават се и първите балнеолечебни центрове и санаториуми.

Външна политика:
През 1904 г. Григор Начович е изпратен в Цариград и там сключил споразумение с турското правителство. България се задължава да не пуска чети към Македония и да не допуска такива на своя територия. Страната ни няма право да купува и оръжие. На турските бежанци е позволено да се върнат в България. България сама се насочва към Белград с опити за споразумение. 1904 г. двете страни сключват договор за запазване статуквото на Македония. 1905 г. Митнически съюз. През 1904-1905 г. има Руско-японска война и България закупува и тайно праща оръжие на Русия с риск да разсърди Англия, която е на страната на Япония. През 1907 г. се провежда Втора конференция за мир в Хага. Там страните се представят по азбучен ред и така България излиза преди Турция и тя побеснява.