Лекции по История

11. Принципат на Август

ХРОНОЛОГИЯ:
13.І.27 г. пр. Хр -Октавиан официално обявява края на гражданските войни
23 г. пр. Хр. -Октавиан получава и титлата империум маиус, което ще рече, че военните му компетенции се разпростират вече върху всички провинции. От 19 г. той се сдобива и с пожизнени консулски почести.
12 г. пр. Хр -императорът е избран с голямо тържество за върховен пантифекс и оттогава контролила жречеството и направлява религиозните дела.
14 г.-в град Нола в Кампания Август умира на 76 години.С постановление на сената той е причислен към боговете, а осмият месец от годината е наречен на негово име.

През 26 г. пр. Хр. Октавиан Август се завръща в Рим и чества пищен триумф, съпроводен от бляскави тържества. Веднага след празненствата са затворени вратите на храма на бог Янус- остоятелство, което възвестява, че настпъват мирни дни по цялата територия на римската държава.

Установяването на т. нар. Пакс романа, т.е., Римски мир, слага край на кръвопролитните граждански войни.
През същата 26 г. пр. Хр Октавиян полага усилия за зъвстановявянето на старите храмове на най- почитаните божества и за направата на нови светилища. За кратко време обширната архитектурна програма води до появата на архитектурни комплекси, ьмежду които изпълват посветеният на Октавиан форум, Пантеонът ( домът на всички богове ) и др. Учреден е и култ към божеството на мира, което е наречено Пакс Аугуста, т.е., Августов мир.
През 28-29 г. пр. Хр. в списъците на сената името на Август е поставено на първо място.
На 13.І.27 г. пр. Хр Октавиан официално обявява края на гражданските войни, възстановяването на Републиката, като моли да бъде освободен от извънредните си пълномощия заради разкрането здравословно състояние. Това е ход на Октавиан, за да може да предизвика един вид гласувано доверие към него, като дори на колене моли да му се позволи да се оттегли, като накрая се оставя да го убедят, че не може да се оттгели.
От 27 г. пр. Хр. насетне новият дегизиран монархически строй започва постепенно да се оформя. В ръцете на Август неусетна се съсредоточава множество магистратури ( освен тези, които противоречат на традиционните обичаи и тактически върху тях не е пипано ).
Август заменя името Гай с почетната титла император, която получава от войската, а през 27 г. пр. Хр. сенатът потвърждава неговите върховни проконсулски правомощия и по този начин го признава за главнокомандващ и на погранични провинции. П рез 23 г. пр. Хр. Октавиан получава и титлата империум маиус, което ще рече, че военните му компетенции се разпростират вече върху всички провинции. От 19 г. той се сдобива и с пожизнени консулски почести.
Значението и съдържанието на титлата император сепроменят значително, тъй като не само се превръща в име, но и несенето и става обичай. Тя подчертава личната връзка на своя носител с легионите и постепенно започва като цяло да обозначава висшата военна власт.
ПРез 12 г. пр. Хр императорът е избран с голямо тържество за върховен пантифекс и оттогава контролила жречеството и направлява религиозните дела.
През 2 г. пр. Хр. му е дадена титлата баща на отечеството.
Трудно е да се посочи област от живота на държава, върху която Октавиан да няма контрол, защото той, освен всико, ръководи и продоволствието и снабдяването, разпорежда се и с полицейската охрана.
Външните декори на Републиката привидно са запазени, но на практика управлението се превръща в еднолично.
Август се стреми по всякакъв начин да укрепи консервативните традиции в държавата чрез религиозната си политика. За да демонстрира скромност, владетелят се появява на публични места с обикновени дрехи, без каквито и да било отличителни знаци и се държи свито и благочестиво, както и няма желания за ораторски изяви пред тълпите, като рядко държи речи.
Провеждат се кампании срещу ергентството, постановления за заздравявянето на семействата, за увеличаването на броя на римските граждани. Обръщането към старите ценности е предпоставка за обществена стабилност и липсата на сътресения в обществото.
Август намалява броя на сенаторите до 6 00 под предлог, че в него не трябва да има, които не принадлежат към същото съсловие и изескване за участие в сената е някой от предците да е бил в него. По този начин Август връща сената на висшщата аристокрация.
Цезар покровителство населението в италийските градове, като то получава гражданство.
Август създава императорска хазна- фиск, която се оказва много по- богата от старата държавна хазна. В старата хазна, която се намира в храма на бог Сатурн, постъпват приходите от сенатските провинции.
Израз на пълното превъзходство на принципса е организираният в провинциите култ към императора и преклонението пред гения на Август. Религиозните почести, които му се отдават, са свързани с изграждането на специални храмове, посветени на него и богинята Рома.
Във времето на Август продължава дейносттта на комициите. Не, също като сената, се превръщат в подопечно на императора учреждение.
Социалната политика на Август намира приложение в отношенията му с конничеството, което нараства значително по време и след гражданските войни. Императорът, както и със сената, ревизира спесъците в него и остранява тези, които смята за недостойни. По този начин конниците са признати за второ съсловие в държавата, като напълно поддържат императора.
Увеличава се и бюрократичният апарат, като броят на работещите в него се увеличава значително.
Спрямо градският плебс, императорът довежда до край въведената система от Гай Гракх. Ежемесечно около 200 000 души получават безплатно жито, а понякога и подаръци, като се оттелят средства и за организирането на забави, развлечения и гладиаторски игри. Тази политика цели да отклони вниманието на плебса от политическия живот и да няма вътрешни сътресения и каквито и да било бунтове от неговите среди.
Огромната римска армия се превръща окончателно в постоянна наемна сила, разквартирувана предимно в пограничните области. Към края на неговото управление армията включва приблизително 25 легиона с числе състав около 150 000 души. Военните дела излизат от компетенцията на сената и конниците, тъй като цялата власт е съсредоточена в ръцете на Август.
Новост е и създаването на постоянен военен флот. той се състои от две ескадри. Отделните единици са малки, леки иподвижни кораби, които имат по- скоро полицейски функции за превантивна борба с пиратите.
За сигурността на императора е създадена т. нар. преторианска гвардия. Тя се състои от 10 кохорти от по 1 000 души.

Предпоставка, на която се дължи самодържавието на Август, са и финансите.Самият Август е един от най- богатите хора в Рим, още повече, че Египет е негово лично притежание.От Египет Август снабдява да голяма степен с безплатни зърнени храни градския плебс.
Огромни финансови средства изиска издръжката на армията, постоянните зрелища и игри и се налаг Август дори да плаща от собствените се спестявания. Бюджетът на държавата е сравнително равен на този на Август, като без Август империята би се намерила на ръба на фалита.
Август води сдържана външна политика. В областта на външната му политика могат да се разграничат два етапа. Първият е от 27 до 6 ., който може да свърже с агресивна външна политика. От 6 до 14 г. е вторият етап, когато Рим започва да укрепва границите си. Чрез дипломация са разрешени спорни въпроси с някои съседни на Рим племена и държави. Тази разумна външна политика има голямо значение за укрепването на принципата. Опастността от нападения изчезва, а военни действия се водят са за възстановяване на мира в провинциите. Така мирът в Империята е осигурен.
През 14 г. в град Нола в Кампания Август умира на 76 години.С постановление на сената той е причислен към боговете, а осмият месец от годината е наречен на негово име.