Лекции по История

11. Основни характеристики на българската следосвобожденската историография

1.Държавно стимулиране на БИН:
-чрез пряка финансова помощ;
-чрез освобождаване от данъци на историко-научните занимания;
-чрез отпускане на държавни стипендии и помощи в страната и чужбина;
-чрез закон за издирване на старини – с него официално се признава необходимостта от държавно подпомагане и се възприема линията от пряко целево финансово подпомагане на историческата, събирателската и издателската дейност;
-чрез подпомагане на органите от местното самоуправление.
През 1897г. по идея на Иван Бобеков е създадена т.нар.Татарпазарджишка окръжна комисия. Тази комисия взема решение да възложи написването на историята на България на четвърти революционен окръг. Със задачата се заема Стоян Заимов.
1902г. той почти нищо не успява да подготви и се отказва. В 1903г. е натоварен Д. Страшимиров с тази задача и се справя за няколко години, в 1905г. той написва цялостна история на Априлското въстание.
В началото на 90-те години на ХІХ век възрожденски учител, участник в Старозагорското въстание от 1885г., Г. Димитров (1938-1906) пише обширно описание на Отечеството България с предимно исторически характер. Той написва „Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение” в три тома 1894г., 1896г. и 1900г. През 1891г. той изпраща до всички общински управления на страната своята издателска програма с молба за съдействие, да му бъдат изпратени сведения за отделни селища, но само Габрово, Пирдоп, Горна Джумая и Осман Паза му съдействат.