Лекции по История

11. Гърция през първата половина на ІV в. пр. Хр.

ХРОНОЛОГИЯ:
394 г. пр. Хр. - персийският флот разбива спартанското морско господство. Персия се насочва към Атина.
387 г. пр. Хр. -в Суза е сключен т. нар. Антакилдов мир.Според него малоазийските гръцки полиси преминават под персийска власт, а флотът на Персия получава достъп до Егейско море, забранява се съществуването и образуването на каквито и да било съюзи, освен Пелопонеския.
371 г. пр. Хр. -битка при беотийският град Левктра
360 г. пр. Хр. -битка при Мантинея в Лакония
378 г. пр. Хр. -атинския морски съюз се осъществява отново

Пелопонеските войни ускорявят процесите на разлагането на класическите полиси. Той постепенно изчезва като система поради невъзможността да се справи с тоталната криза, която го разтърсва в условията на международните икономически връзки, увеличаването на ръста на частната собственост и изостряне на вътрешните отношения в отделните полиси. Кризата показва как тесните полисни граници пречат на обществено- икономическото развитие.

На първо място расте имущественото неравенство между жителите на полиса. Опустошителните войни довеждат много хора до разоряване, като вследствие от това се появяват много изоставени земи.
В невъзможността да възстановят стопанствата си, селяните ги продават на безценица на големите собственици. Масовото разпространение на покупко- продажбите и залагането на земи създава условия за тяхната концентрация в ръцете на малцина богати собственици.
В същото време метеките и освободените роби се стремят да забогатеят и да се доближат до равнището на пълноправните граждани на полисите чрез търговия.
По всички клонове на производството броят на робите нараства неимоверно много, което се отразява пагубно върху бедните и средните слоеве от свободното население, което не може да конкурира евтиния робски труд и от дребни производители се превръща в свободни безработни.
Робите масово се изкупуват от обеднелите средни и дребни собственици. Платон констатира, че всеки полис, колкото и малък да е той, винаги има в себе си два враждебни града- единия на богатите, а другият на бедните.
Процесът се свежда до свръхзабогатяване на незначителна по брой група от хора и до неимоверното увеличение на обезземлените и въобще на неимуществените граждани. Постепенно тези два слоя оформят т. нар. плутокрация ( сила на богатството ) и охлокрация (сила на тълпата ).Противоречията между тях често водят до кървави стълкновения и междуособици по улиците на отделните полиси,като се превръщат в периодични граждански войни.
Противоречията между бедни и богати поставят в най- остра форма конфликта на интересите между отделните хора и държавата.
От една страна са богатите, които живеят в богати вили и не се интересуват от обстоятелството, че в държавата липсват пари дори за най- необходимото. От друга страна, нищетата нерядко води до бунтове, но води до прокарване на закони за конфискации на отделни имущества. Тези прояви на охлокрацията показват, че дори в демократичните полиси държавата не е в състояние да поддържа чрез различни мерки равнището на материалното благосъстояние на своите граждани.
Демокрацията вече не е способна да създаде държавни форми, които да осигурят съществуването на една силна структура, основана на гражданската дисциплина и на разбиранията за нуждите на цялото. Гражданският патриотизъм се заменя с нови идеи и настроения.
Отслабването на полисната консолидация личи най- силно по отношение на военната служба. От ІV в. пр. Хр. в отделните полиси намалява или прекратява дейността си старото градско опълчение. Практически то няма откъде да се набира, защото бедните градове не могат да набавят средствата за въоръжение, а и бедните граждани не искат да защитават интересите на плутокрацията в една евентуална война.
От обществото изчезва и средният слой граждани.
Плутократите се плашат от това да раздават оръжие, защото се страхуват охлосът ( ОХЛЮВЪТ ) да не ги лиши от властта. Основната сила при това положение в Гърция остават наемните отряди. През ІV в. пр. Хр. наемничеството добива големи размери и широко разпространение.В наемните отряди влизат обикновено бедни граждани.
Необходимостта от наемници нараства с оглед на безкрайните войни между гръцките полиси и коалиции за територии, плячка и даже за лична слава на пълководците.
В периода на кризата се затвърждава мнението, че само авторитетният вожд или силната личност, която стои пред гражданският колектив, може да намери изход от създаденото положение. Така се появява т. нар. късна тирания, която е нетрайна.
Нерядко със заграбването на властта наемниците превъзгласяват за тиран своя началник. През този период думата тиран добива отрицателното си значение.
В тази обстановка полисите не отговарят на мащабите на развитието на робовладелската икономика, на техните вътрешни социални борби и голямата конкуренция помежду им. Тесните граници спъват процеса на стопанско развитие не само поради ограничената дейност на вътрешните пазари, предизвикана от намалената покупателна способност на населението.
Междуполисната търговия е затруднена поради многобройните митнически такси, които вдигат много цените на стоките и намаляват възможността да могат да бъдат продадени на по- отдалечени места.
Градовете почти не могат да защитават интересите на своите граждани.
Всички тези процеси се проявяват с още по- голяма острота в Спарта, особено след влизането в сила на ефора Епитадей. Той дава свобода на завещанията и даренията на земи.
Ускорената диференциация принуждава много от разорените да напуснат родината си и да станат наемници.
През 309 г. пр. Хр. спартанските ефори разкриват заговор за събаряне на властта, в който участват илоти и периеки. Всички заговорници са наказани.
След края на Пелопонеската война Спарта има желанието да установи хегемония в Елада, но няма сили да установи пълен контрол.
В същото време пиратството се разпространява и се превърща в повсеместно явление.
Спарта е в обтегнати отношения със своите съюзници. Не успява да укрепи връзките си с Персия. От своя страна, Персия полага големи усилия, за да продължи Гърция да бъде разидинена и изтощена. Персия подпомага създаването на силна антиспартанска коалиция.
Така избухва Коринтската война. През 394 г. пр. Хр. персийският флот разбива спартанското морско господство. Персия се насочва към Атина. Тук трябва да се отбележи, че атинският морски флот е възстановен след Пелопонеските войни. При Коринтският провлак Атина разбива персийската армия.
Засилването на антиспартанската коалиция заплашва намеренията на Персия. През 387 г. пр. Хр. в Суза е сключен т. нар. Антакилдов мир.Според него малоазийските гръцки полиси преминават под персийска власт, а флотът на Персия получава достъп до Егейско море, забранява се съществуването и образуването на каквито и да било съюзи, освен Пелопонеския.
През 382 г. пр. Хр. Спарта овладява Тива и настанява там свой гарнизон. Атина взима страната на Тива и принуждава спартанския гарнизон да се оттегли от града. След това Тива организира съюз с беотийските градове. Спарта се позовава на Антакилдовият мир и предприема военни действия.
Начело на тиванската войска застава Епаминонд, който оставя следа във военната история.
През 371 г. пр. Хр. се осъществява голяма битка при беотийският град Левктра. Епаминонд съсредоточава силите си на лявото крило противно на установената тогава тактика и правила.
Последствията от битката при Левктра са катастрофални за Спарта. Пелопонеският съюз изведнъж се разпада.
През 360 г. пр. Хр. се състои битка при Мантинея в Лакония, където Епаминонд по същият начин побеждава спартанската войска, но е убит в битката.
През 378 г. пр. Хр. атинският морски съюз се осъществява отново.В него влизат около 70 полиса. Постепенно той възстановява предишното си могъщество.
През първата половина на ІV в пр. Хр. в Гърция няма държава, способна да обедини и повече след себе си останалите градове. Властва повсеместна политическа анархия. Вътрешните раздори, безкрайните войни и конфликти, пълното изтощение на всички принуждават полисите да се обединят в немислими преди това коалиции, за да противодействат срещу най- силния за момента претендент, който се опитва да поеме ръководството на Елада. В това време се появява нова политическа сила- Македония.