Лекции по История

11. България в периода 1899-1903 г..

В самия край на 19 век българският управленчески модел, оформен след политическата криза от 1886-1887 г. започва да се разпада. Дотогава властта се упражнява от стабилни дълготрайни еднопартийни правителства ... върху големи еднопартийни парламентарни мнозинства. Ключова фигура е минисър-председателят, който е шеф на управляващата партия и напълно контролира парламентарното мнозинство. С развитието на многопартийната система пет-шест партии започват редовно да влизат в Народното събрание. Дори за най-големите от тях е невъзможно да спечелят изборите и да стихнат до властта чрез парламента, а сред водачите им няма желание за коалиционно управление. От това се възползва княз Фердинанд, опрян върху конституционните си права, и успява да изземе инициативата по свалянето и съставянето на правителството от Народното събрание, и така се превръща в основен управляващ фактор. Този нов модел на управление се оформя между януари 1899 г. и май 1903 г. Той е наречен „личен режим”, характерен е за началото на 20 век и има аналогии и в останалите Балкански държави.
В края на април 1903 г. Князът решава да се освободи от станалото неудобно правителство на Прогресивно-либералната партия начело със Стоян Данев. Той предизвиква публичен скандал, като обижда просветния министър на прием в двореца. Останалите министриподкрепят колегата си и в знак на протест подават оставка. На 6 май 1903 г. за министър-председател е назначен близкия до двореца генерал Рачо Петров. Той образува правителството на т.нар. „Патриотическа концентрация”, в която влизат народно-либерали и близки до тях генерали. Започва т.нар. „Втори стамболовистки режим” – второто самостоятелно управление на Народно-либералната партия, основана от Стефан Стамболов през 1887 г. ...огова фигура в него е партийният шеф Димитър Петков, бивш опълченец, който поема поста външен министър. Той бързо овладява ръководството на администрацията и полици ята чрез свои съмишленици и възстановява силовия характер на управлението от годините на Стамболовия режим. В нарушение на Търновската конституция е гласувано изменение в Закона за печата, което възстановява цензурата. Започва ограничаване на местното самоуправление и на свободните изяви на опозицията. Народно-либералната партия редовно, чрез насилия и фалшификации, печелят окръжните, общинските и парламентарните избори.
Опозиционните партии реагират на силовото управление, като още в края на 1903 г. образуват опозиционен блок. В него влизат демократи, народняци, прогресивно-либерали и либерали. Техните депутати бойкотират Народното събрание, но не получават подкрепа от монарха. Управляващите съзнават своята зависимост от Короната и се стараят да укрепят влиянието й в обществото и позициите в управлението. През 1904 г. егласуван специален закон за защита на особата. Той забранява публичните критики против Княза и династията. През 1907 г.