Лекции по История

10. Калам и фалсафа. Джабарити, кадарити, мурджиити. Мутазилити

Калам – ислямско догматическо богословие. Възниква като резултат от съперничеството между тълкуванията на Корана и хадисите. „Калам” означава слово/логос, но и беседа. Истината се ражда във философския диспут. Калама е призван да се бори с чуждите философии и логически да аргументира вярата. Мутакаллими – специалисти по калам. Според Ибн Халдун целта е да се опровергаят еретиците, а според ал-Газали - да защитава вярващите от изопачаване на вярата и нововъведения. По време на диспутите се формира средновековната мюсюлманска религиозно-философска мисъл. Мутакаллимите и философите превръщат разума в своеобразна висша инстанция, за разлика от улемите–традиционалисти и суфиите-мистици, които следват стриктно религиозните авторитети. Така догматите се изпълват с рационално съдържание. За разлика от философите, които работят с философски предпоставки, каламът лежи върху текстовете на Откровението. До X в. каламът е част от общите науки за религията - няма разлика между право и теология. Формира се в ранноислямските дебати за съдбата на извършилия „тежък грях” и за свободната воля.

Джабарити – привърженици на предопределението.
Кадарити – привърженици на идеята, че човек сам е творец на своите постъпки.
Мурджити – грешника остава правоверен и се накава в дена на Страшния съд. Проумаййадски. Дори и да грешат, управляващите си остават мюсюлмани и не подлежат на религ. санкции.
Хариджити – грешника става неверник и подлежи на религиозно-правни санкции. Опозиция.

Муатазилити – ислямски рационалисти от VIII в. Първото систематично течение в калама. Основават го ал-Ашари и ал-Матурид, окончателно при ал-Газали. Пет принципа:
1. Свободата на човешката воля произтича от Божията справедливост. Наричат ги „хора на справедливостта”;
2. Единобожие. Бог е лишен от атрибути и равни субстанции. Следователно Коранът не е нито Божи атрибут, нито съвечен на Бога. Следователно е сътворен от Бога. Традиционният ислям смята, че Коранът е съвечен на Бога. Освен това напълно отхвърлят антропоморфизма;
3. Принцип на „обещанието” към праведните и „заплахата” към грешните от страна на Бога;
4. Извършилият „тежък грях” е в промеждутъчно състояние между вярващ и неверник;
5. Повеля на одобряемото и възбрана на порицаемото. Джихад срещу неверниците. Умерени възгледи за налагане на ислямските норми – първо с убеждение и чак после с меч.

Муатазилитско господство през първата половина на IX в. Владетелите търсят начин за унифициране на вярата и единство на уммата. Ал-Мамун въвежда „инквизиция” (михна) с цел да контролира религиозните дела. Муатазилитски рационализъм при ал-Мутасим и ал-Уасик. В средата на века ал-Мутауаккил подкрепя суннитските улеми и обявява „сътворението на Корана” за ерес. Периодът на михна създава публична сфера в исляма. Всички членове се наблюдават един друг, създавайки неформален консенсус и неформална йерархия от лидери.

Фалсафа – школи и представители на мюсюлманската религиозно-философска мисъл, които са повлияни от елинския и елинистичния философски модел. Инкорпорират го в ислямската култура. Съчиненията им стават основа за „рационалните науки”. Възникват благодарение на средата, създадена от муатазилитите. Преводаческо движение. Превеждат древногръцките философи на арабски. В началото медицински и астрологически текстове, а по-късно и абстрактни. Ибн Исхак поставя превода на научна основа. В началото произведенията са компилативни, а по-късно се пиша и оригинални философски трудове. Много общи елементи между калама и фалсафа – изучават битието със средствата на разума. През X в. фалсафа излиза от руслото на муатазилитския калам. Течение на интелектуалния елит. Някои я смятат за чужда на исляма.