Лекции по История

10. САЩ 1933–1939 г. – „новият курс” на Ф. Рузвелт, нова външна и вътрешна политика, постепенно ангажиране на САЩ в световните проблеми.

1. „Новият курс”:характеристика - Рузвелт извоюва мястото си в историята на САЩ най-вече с "новия курс",провеждан през 1933-1938 г. и станал образец за преодоляване на последиците от световната икономическа криза чрез демократични методи. През този "втори цикъл" от "индустриалната епоха", който продължава чак до края на 60-те години на XX век, в САЩ постепенно се въвеждат мерки, които в последна сметка се оказват спасителни за демокрацията - експанзия на бюрократичната държава вместо предишните методи за действие в стил "завладяването на Запада" и "Чикаго от 20-те години"; по-голямо внимание към регулирането и планирането на бизнеса; нарастващи ангажименти на държавата в областта на социалното осигуряване.
2. Управление на Рузвелт - Рузвелт встъпва в длъжност на 4 март 1933 г. В този момент в резултат от паническото теглене на спестявания вече са парализирани и най-големите финансови центрове - Ню Йорк и Чикаго. Липсата на оборотни средства изправя цялата икономика пред опасността от пълно спиране на производството. В същото време съчетанието между отчаянието от икономическата ситуация и края на 12-годишната "републиканска ера" дават на Рузвелт широки възможности за влияние върху американския Конгрес. И той не пропуска да се възползва от този шанс, за да прокара без бавене някои от неотложните мерки, с които стартира неговият "нов курс".
3. Закони март-юни 1933г. - На 6 март 1933 г. Рузвелт обявява затварянето на всички американски банки за четири дни, до свикването на специална сесия на Конгреса. Вместо да причини паника, този му акт създава общо чувство на облекчение. Първо, защото много от банките вече са затворени. Второ, защото той използва термина "почивни дни за банките". И трето, защото с действието си Рузвелт демонстрира решимостта на федералното правителство да спре краха на банковото дело.
Три дни по-късно Рузвелт изпраща в Конгреса първия си проектозакон - за поставяне под контрол на всички банки, за да се извърши проверка на тяхната състоятелност. Объркан и дори уплашен, Конгресът утвърждава проекта за по-малко от четири часа и той незабавно влиза в сила. Уличените в машинации банки се закриват, но в замяна онези, които се окажат "здрави" - а това се случва с 75% от тях, получават пълна държавна подкрепа. Обявени са и държавни гаранции за всички спестявания до 5 000 долара, което води до възстановяване на доверието в банките. И наистина, само за месец в тях се връщат депозити за над 1 млрд. долара. Следващата крачка е закон за икономиите, c които бюджетите на държавните институции (полиция, армия, администрация), както и пенсиите на ветераните от войната, се орязват с 15%, а средствата се използват за финансиране на програмите по "новия курс". За същите цели се насочват и приходите от акцизи и такси върху производството и продажбата на алкохол, след като с т. нар. "Beer act" е отменен и "сухият закон".Важна роля за излизането от кризата изиграва и законът за регулиране на селското стопанство (ААА). С него се въвежда компенсаторно заплащане на фермерите, ако се съгласят доброволно да намаляват производството на 7 основни продукта (царевица, млечни произведения, свинско, памук, тютюн, ориз и жито). Това повишава цените на продукцията им и постепенно стабилизира положението на производителите. И наистина, до 1937 г. цените на селскостопанските продукти се удвояват. А с приемането на AAA федералното правителство трайно въвежда принципа на системно планиране в целия селскостопански сектор. Може би най-важният сред първите (от 1933 г.) закони на "новия курс" обаче е този за възстановяване на националната индустрия ("National Industrial Recovery Act" - НИРА). Всъщност той се състои от три отделни разпоредби. Първата учредява Администрация за обществени работи, която управлява държавни проекти, насочени към намаляване на безработицата. С втората се създава Администрация за национално възстановяване, която следи за спазване на работното време, нелоялна конкуренция между работодателите, справедливо заплащане и т.н. Предвижда се забрана за детския труд, както и въвеждане на 8-часов работен ден, а същ и на минимално почасово заплащане. Третата дава на профсъюзите правото да представляват работниците при сключването на колективни трудови договори.НИРА фактически налага държавен контрол и върху дотогава хаотичното развитие на частното предприемачество. Той обаче се осъществява по възможно най-демократичния начин, на основата на т. нар. Кодекс за честна търговия. Кодексът предвижда споразумения по отрасли (обединени в специално създадените 17 групи) за квотите на произвежданата продукция, разпределението на пазарите, минималните продажни цени, условията за кредитиране, рентабилността, размерите на заплащането и т.н. С други думи, въвеждат се принципите на лоялната конвенция, гаранции за спазването на които поема федералното правителство.Но най-важното в НИРА е, че между тезата на левия тоталитаризъм за „непрестанното изостряне на класовата борба” и тази на десния му събрат за "класовото сътрудничество в името на нацията", Рузвелт успява да предложи трети път - на "търговски взаимоотношения" между тези, които продават труда си, и онези, които го купуват. А фактът, че до 1935 г. Кодексът е възприет от почти всички промишлени компании, е достатъчно показателен за готовността на "двете страни" в бизнеса да възприемат този трети път. С акта за развитие на долината на р. Тенеси ("Tennessee Valley Development Act" - ТВА) се поставя и практическото начало на организирането на обществени работи. Само в строителството на комплекса от ВЕЦ-ове към края на 1933 г. са заети близо 1,5 млн. души. Прилагането на ТВА има и втори съществен ефект - спасяването на площ от 40 000 квадратни мили, разположена върху територията на седем щата, от разрушителните за селското стопанство наводнения и отвоюване на обработваема земя.
4. Проблеми и Върховният съд - Всички тези мерки са приети още в първите "100 дни" (март - юни 1933 г.) на управлението на Рузвелт. Но липсата на достатъчно време за детайлното им обсъждане в Конгреса води и до редица юридически пропуски в тях, а в някои случаи - и до колизия между разпоредбите им и конституцията. От това се възползва консервативно настроеният Върховен съд на САЩ, който през 1935 г. отменя НИРА, а през 1936 -и AAA като противоречащи на основния закон, доколкото делегират прекалено много правомощия на федералното правителство, позволявайки му намеса в работите на отделните щати.
5. Закони от 1935-1936г. - Но Рузвелт вече е уверен в положителните резултати на "новия курс" и предприема следващите, още по-дръзки и дори изглеждащи почти революционни на фона на "американския индивидуализъм" крачки. През юли 1935 г. Конгресът гласува Закон за трудовите отношения ("National Labour Relations Act" - НЛРА), който задължава работодателите да преговарят с профсъюзите и дава на наемните работници правото да създават свои синдикални организации, чрез които да участвуват в преговорите по колективните трудови договори. В резултат от 3,6 млн. през 1935 г. профсъюзните членове се увеличават на 8,6 млн. през 1941 г. Почти веднага след приемането на закона се създава и първото голямо синдикално обединение - Конгресът на промишлените профсъюзи (КПП). През август 1935 г. е приет и Законът за социалното осигуряване ("Social Security Act" - CCA), който въвежда национална схема за пенсиониране по старост (65 г.) и осигуровки при безработица. Създава се Федерален пенсионен фонд, в който са задължени да плащат пенсионни вноски както работниците, така и работодателите. Фондът обхваща около 35 млн. души.
Със Закона за опазване на почвата ("Soil Conservation Act" - СКА) от 1936 г. държавата субсидира всички фермери, които се съгласяват да оставят земята си незасята, или пък не използват изкуствен тор за повишаване на добивите си. Така в една елегантна форма фактически се заобикаля отмененият от Върховния съд AAA.
6. Избори 1936г. - През ноември 1936 г. се провеждат поредните президентски избори, републиканците организират огромна кампания срещу Рузвелт, който едва ли не водел САЩ към "социализъм". Но резултатите са плачевни за тях. Рузвелт побеждава съперника си в 46 от участвуващите тогава в гласуването 48 щата - един наистина безпрецедентен резултат в историята на страната.
7. Закони от 1938г. - Основните инициативи на "новия курс" завършват през 1938 г., когато са приети Законът за благоприятните трудови стандарти ("Fair Labou Standards Act" - ФЛСА) и нов вариант на AAA. Първият въвежда 40-часова работна седмица и минимална почасова работна заплата от 40 цента, от което се облагодетелствуват около 13 млн. души. С втория започва Държавно субсидиране на цените на много селскостопански продукта като целта е постепенно те да достигнат равнището от 1914 г., а фермерг те също да получат гарантирано равнище на минималния доход.
8. Заключение - "Новият курс" на Рузвелт изиграва важна роля за преодоляване на последиците от световната икономическа криза. Наред с това обаче то се проектира върху цялата бъдеща икономическа политика на CAЩ. Оттук насетне всяко едно федерално правителство внимателно ще следи процесите в структуроопределящите отрасли на националното стопанство, както и тези на фондовата борса и в банковото дело и при необходимост ще интервенира върху тях.
Освен, че по този начин Рузвелт въвежда демократичното планиране в икономиката, той допринася и за разширяване на правомощията на федералното правителство като цяло и превръща президентската институция във водещ център на управлението на държавата. Съществен е неговият принос и за ограничаване на властта на корпорациите и разширяване на правата на различни групи граждани - наемни работници, фермери и т.н. От тази пък гледна точка "новият курс" на Рузвелт е и основата, на която през 60-те години на XX век продължава вторият голям социал-либерален експеримент - изграждането на т. нар. "Велико общество" на САЩ.