Лекции по История

Българската история в дати

ХРОНИКА НА ПО-ВАЖНИТЕ СЪБИТИЯ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ:

680 - прабългарите разбиват византийските войски при Он­гъла и се заселват в днешна Североизточна България.
681 - признаване на българската държава от Византия.
716 - сключване на първия българо-византийки търговски договор.
717-718 - българите разбиват арабите, обсадили византий­ската столица.
805 - българите разгромяват аварския хаганат.
809 - хан Крум превзема Средец (София).
811 - разгром на византийските войски във Върбишкия проход.
812 - българите превземат Несебър и завладяват Черноморското крайбрежие.
813 - битката при Версиникия. Българите обсаждат Констан­тинопол.
815 - договор за 30-годишен мир между България н Византия.
838 - към България са присъединени Родопите и по-голямата част от Македония.
855 - Кирил и Методий създават славянската азбука.
865 - покръстването на България.
866, ноем. - папа Николай I отговаря на 106-те въпроси на княз Борис.
868, 20 февр. - папа Адриан II признава славянската пис­меност.
870 - учредяване на независима българска църква.
886 - учениците на Кирил и Методий идват в България.
893 - Преславският събор. Симеон заема българския престол. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. Изгонване на византийското духовенство. Старобългарският става официален държавен език вместо гръцкия.
913 - Симеон обсажда Константинопол и е провъзгласен за    цар.
917, 20 авг. - разгром на византийската армия при р. Ахелой.
918-924 - завладяване на Сърбия.
968-971 - походите на киевския княз Светослав в България.
971 - покоряване на Североизточна България със столицата    Преслав от византийците.
976 - въстание на братята Петър и Боян. Отхвърляне на византийската власт от Североизточна България.
986 - разгромът на византийките войски при Траянови врата.
996 - българските войски са разбити от византийците при р.  Сперхей.
1014 - битката при Беласица (Ключ). По заповед на Василий II са ослепени 14000 български войници.
1018 - завладяване на България от византийците.
1040 - въстание на Петър Делян.
1066 - въстание в Тесалия начело с Никулица Долфин.
1072 - въстание на Георги Войтех.
1074 - въстание на Нестор в крайдунавските земи.
1078 - бунтове в Несебър и София срещу византийското иго ръководени от Добромир и Лека.
1084-1086 - въстание на българските павликяни в Тракия.
1096 - преминаване през българските земи на кръстоносците от 1 кръстоносен поход.
1111 - изгорен на клада богомилският проповедник Василий.
1147 - преминаване през българските земи на кръстоносците от 2 кръстоносен поход.
1185-1187 - въстанието на Петър и Асен. Освобождение на България от византийско иго.
1190 - разгромът на византийските войски в Тревненския проход.
1202-1204 - рицарите от 4 кръстоносен поход завладяват балканските владения на византийската империя и създават своя Латинска империя.
1204 - цар Калоян сключва уния с Рим.
1205, 14 апр. - цар Калоян разбива латинците при Одрин и пленява императора им Балдуин Фландърски.
1211 - цар Борил свиква в Търново църковен събор против богомилите.
1230, 9 март - разгромяване войските на Епирския деспот Тео­дор Комнин при Клокотница.
1253, юни - търговски и военен договор между България и Дубровник.
1277-1280 - въстанието и управлението на Ивайло.
1332 - българите разбиват византийските войски при Русо­кастро.
1345, 7 юли - Момчил е разбит при Перитор от турско-визан­тийските войски.
1347 - търговски договор между България и Венеция.
1366 - нападение на Черноморското крайбрежие от флотата на Амедей VI Савойски.
1371, 26 септ. - Черноменската битка. Турците разбиват вой­ските на Вълкашин и Углеша.
1382 - завладяване на София от турците.
1393 - завладяване на Търново от турците. Край на Търновското царство.
1395 - падане на Добруджанското княжество под турска власт.
1396 - падане на Видинското царство под турска власт.
1404 - въстание на Константин и Фружин.
1412 - въстание във Видин, Провадия, Мадара. Кюпрюлю (Велес) и в Овчеполието.
1443, 3 ноем. - битката при Ниш, в която на страната на Ян Хунияди се сражават и българи.
1444, 10 ноем. - поражението на Владислав Варненчик в бит­ката при Варна.
1596 - въстание срещу османското иго в  Софийско и Нишко.
1598 - Първо търновско въстание, ръководено от Тодор Балина, Дионисий Рали, Павел Джорджич и братя Соркочевичи.
1686 - Второ търновско въстание начело с Ростислав Страти­мирович и Савелий Дубровски.
1688 - Чипровското въстание начело с Георги Пеячевич, Богдан Маринов, Иван Станиславов, Лука Aндpeнин и др.
1689 - Карпошовото въстание в района между Кюстендил и   Скопие.
1761 - францисканският монах Блазиус Клайнер написва Ис­тория на България на латински език.
1762 - Паисий Хилендарски завършва своята "История славя­ноболгарская" .
1804-1808 - дипломатическата мисия на Иван Замбин и Ата   нас Николаев в Русия.
1811 - създаване на Болгарское земское войско, което се сражава срещу турците в състава на руската Дунавска армия.
1824 - Петър Берон издава своя "Рибен буквар".
1828-1829 г. - руско-турска война с участието и на български доброволци.
1829 - Георги Мамарчев прави опит за въстание в Сливенско.
1829-1830 - масово изселване на българи от Източна България в Украйна, Бесарабия и Влашко.
1832-1834 - поземлена реформа в Турската империя.
1834 - Добри Желязков - Фабрикаджията открива първата българска фабрика (за сукно) в Сливен.
1834, дек. - 1835, ян. - въстание на българските селяни в Пиротско и Нишко.
1835 - Никола Карастоянов открива в Caмоков първата българска печатница.
1835, 2 ян. - открито първото българско взаимно училище в Габрово
1835,4-5 май - турците разкриват Велчовата завера в Търновско.
1836, 7 май - начало на въстанието в Берковско (Манчова буна).
1836, авг. - българско въстание в Пиротско и Белоградчишко.
1837, ноем. - въстание в Берковско.
1839, 3 ноем. - обявен Гюлханският хатишериф.
1840, ноем. - открито първото българско девическо училище в Плевен.
1841, 6 апр. - Ceлското антифеодално въстание в Нишко.
1841, 13 юни - Първи браилски бунт.
1842, 10 февр. - Втори браилски бунт.
1844, апр. - започва да излиза първото българско списание "Любословие" .
1846 - открито първото българско класна училище в Коприв­щица.
1846, 20 апр. - поява на първия български вестник - "Бъл­гарски орел".
1849, 9 окт. - открит българският храм "Св. Стефан" в Цари­град.
1849, 29 май - начало на масовото въстание в Северозападна България.
1851, 11 май - първото чествува не на Деня на Славянските про­светители Кирил и Методий в Епархийското училище в Пловдив.
1853 - Г. С. Раковски прави опит да организира въстание.
1854, 9 март - учредено Средоточно българско попечителство (от 1868 г. Добродетелна дружина) в Букурещ.
1856, 15 февр. - обявен Хатихумаюнът.
1856, 12 май - въстание в Северозападна България (Димитракиева буна).
1856, 29 юли - въстание в Търновско и Габровско начело с Ни­кола Филиповски (капитан дядо Никола).
1856 - открити първите читалища в Свищов, Лом и Шумен.
1859, 3 май - открита Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" - първото българско средно общообразователно училище.
1860, 3 апр. - Иларион Макариополски обявява в Цариград отделянето на българската църква от гръцката патриар­шия.
1861, 3 септ. - по инициатива на Г.С. Раковски в Букурещ е открито читалище "Братска любов".
1862, юни-септ. - Първа българска легия в Белград.
1862, 15 юни - Раковски изгражда първия организационен център на българското националнореволюционно движение “Привременно българско началство” в Белград.
1862, юни - опит за въстание в Търновско начело с Хаджи Ставри Койнов.
1866, март - основан Таен Централен български комитет в Бу­курещ.
1866 - Г. С. Раковски създава "Върховно народно българско тайно гражданско началство" в Букурещ.
1867, 28 апр. - четата на Панайот Хитов преминава Дунав при Тутракан.
1867, пролетта - Любен Каравелов основава Български Комитет в Белград.
1867, 17 май - четата на Филип Тотьо минава Дунав при Сви­щов.
1867, 20 юли - четата на Иван Кулин и Е. Българов преминава от Зайчар в България.
1867, есента - 1868, пролетта - Втора българска легия в Бел­град.
1868, юни - създадено Българско общество в Букурещ.
1868, 6 юли - четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа    преминава Дунав.
1868, 11 дек. - 1869, 24 февр. - Първа обиколка на В. Левски из България.
1868, 1 май - 26 авг. - Втора обиколка на В. Левски из България.
1869 - Йосиф Ковачев основава първото българско педагоги­ческо училище в Щип.
1869, 30 септ. - учредено Българско книжовно дружество в    Браила.
1869, есента - създаден Български революционен централен комитет в Букурещ.
1870, 27 февр. - издаден ферман за учредяване на Българска екзархия.  
1872, 16 февр. - за пръв български екзарх е избран Антим I.
1872, 22 септ. - Димитър Общи организира обира на турската хазна в  Арабаконашкия проход.
1872, 27 дек. - залавянето на В. Левски в Къкринското ханче.
1873, 6 февр. - обесването на В. Левски в София.
1875, 12 авг. - общо събрание на БРЦК, което взема решение за подготовка на въстание в България.
1875, септ. - Старозагорско въстание.
1876, 14-16 апр. - Народното събрание в Оборище.
1876, 20 апр. - обявяване на въстанието в Копривщица.
1876. 17 май - четата на Христо Ботев слиза на Козлодуйския бряг.
1876, 20 май - гибелта на Хр. Ботев.
1876, 10 юли - учредено Българско централно благотворително общество (БЦБО) в Букурещ.
1876, авг. - формиране на български до6роволческн батальони, които се сражават на страната на сърбите в Сръбско-тур­ската война.
1876, 17 ноем. - формиран българският Пеши конвой на главнокомандуващия княз Николай Николаевич.
1876, 11 дек. -1877,8 ян. - Посланическата конференция в Цариград по Източния въпрос.
1877, 12 апр. - Русия обявява война на Турция.
1877. 17 апр. - реорганизиране на Пешия конвой в Българско опълчение.
1877, 15 юни - руските войски преминават Дунав при Свищов
1877, 19 юли - боят при Стара Загора.
1877, 9-11 авг. - героичната отбрана на Шипченския проход.  
1877, 28 ноем. - превземането на Плевен от руските и румън­ските войски.
1877, 23 дек. - освобождението на София.
1878, 19 ян. - подписано примирие в Одрин.
1878, 19 февр. - подписан предварителният мирен договор в Сан-Стефано.
1878, 1 юни-l юли - Берлински конгрес.
1878, 1 юли - подписването на Берлинския договор, разпокъс­ващ България.
1878, 26 ноем. - открито Военното училище в София.
1878, 5 окт. - начало на Кресненско-Разложкото въстание.
1878, 10 дек. - учредена Публична библиотека (начало на Народната библиотека) в София.
1879, 25 ян. - учредена Българската народна банка.
1879, 10 февр. - откриване на Учредителното събрание в Тър­ново.
1879, 14 март - Александър Богориди пристига в Пловдив като генерал-губернатор на Източна Румелия.
1879, 16 апр. - приета Търновската конституция.
1881, 27 апр. - княз Ал. Батенберг извършва държавен прeвpaт и суспендира  конституцията.
1883, 2 февр. - основано Българско типографско дружество, първата работническа професионална организация в Бъл­гария.
1883, 7-11 март - вълненията на предачките в Сопот, Карлово и Калофер.
1883, 6 септ. - Манифест за възстановяване на Търновската    конституция.
1884, апр. - Гаврил Кръстевич става генерал-губернатор на    Източна Румелия.
1885, 10 февр. - в Пловдив е създаден Български таен центра­лен революционен комитет (БТЦРК) за подготовка на съе­динението на Източна Румелия с Княжество България.
1885, юни - излиза бр. 1 на редактираното от Д. Благоев първо социалистическо списание в България "Съвременний по­казател".
1885, 6 септ. - Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
1885. 2 ноем. - Сърбия напада България.
1885, 5-7 ноем. - поражението на сръбската армия при Слив­ница.
1885, 7 дек. - сръбско-български договор за примирие.
1886, 19 февр. - подписан Букурещкият мирен договор, слагащ край на Сръбско-българската война.
1886, 5 апр. - представителите на Великите сили в Цариград подписват българо-турската спогодба, утвърждаваща Съе­динението.
1886, 9 авг. - детронирането на княз Ал. Батенберг.
1886, 11 авг. - контра преврат, който връща Батенберг на престола.
1886, 26 авг. - абдикация на княз Ал. Батенберг.
1886, 6 ноем. - Русия скъсва дипломатическите си отношения с България.
1887, 16-19 февр. - русофилски бунтове в Русе и Силистра.
1887, 25 юни - за княз на България е избран Фердинанд Сакс-Кобург- Готски.
1888, 5 ян. - открит Висш педагогически курс към I софийска мъжка гимназия (от 1 ян. 1890 - Висше училище).
1890 - заговор начело с майор Коста Паница срещу Стамболо­вия режим.
1891, апр. - в Русе е издаден на български "Манифест на комунистическата партия" от К. Маркс и Фр. Енгелс.
1891, 21-23 апр. – Първата сбирка на социалистическите дру­жинки в Търново
1891, 20 юли - Учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на връх Бузлуджа.
1891, септ. - излиза първото оригинално социалистическо съчинение в България: “Що е социализъм и има ли той почва у нас” от Д. Благоев.
1892, 20 авг. - II конгрес на БСДП. Оформяне на двете течения - партисти и съюзисти.
1892, 15 авг. - Първи земеделско-промишлен събор в Пловдив.
1892, 1 нoeм. - излиза бр. 1 на органа на БСДП в. "Работник".
1892, 23 окт. - в Солун са положени основите на Вътрешната, македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). От 1896 до 1902 г. Български македоно-одрински револю­ционни комитети, от 1902 г. - Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), от 1905 – отново ВМОРО и от 1919 - Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).
1894, 3 юни - учредяване на Народната партия.
1894, 3-7 юли - обединяване на партистите и съюзистите в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
1894, 4 окт. - излиза първият брой на органа на БРСДП в. "Социалист".
1894, ноем. - основан е Централен работнически печатарски синдикат.
1895 - учреден е Българският учителски съюз.
1895, 25 ян. - публикуван приетият през дек. 1894 г. 3акон за насърчение на местната индустрия.
1895, март - учредяване на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
1896, 2 февр. - възстановяване на дипломатическите отношения между Русия и България.
1896, 12 февр. - признаване на княз Фердинанд от руското пра­вителство.
1896, 22 септ. - създадена Демократическата партия.
1897, ян. - излиза първият брой на теоретическия орган на БРСДП сп. "Ново време".
1897, 5 септ. - излиза първият брой на органа на БРСДП "Ра­  ботнически  вестник".
1897, 21 март- публикуван закон за допълнение на Закона за насърчение на местната индустрия.
1899, ноем. - образувана Прогресивно-либералната партия на Др. Цанков.
1899, 28-31 дек. - Учредителен конгрес на Българския земе­делски народен съюз БЗНС).
1900, 7 февр. - със Закона за данъка върху земните произведения за 1900-1901 г. е възстановен десятъкът.
1900, 17-19 апр. - селски бунт против десятъка в с. Тръстеник, Русенско.
1901, 23 ян. - провал във ВМОРО (Солунската афера).
1902, 23 септ. - Горноджумайско въстание, организирано от ВМОК.
1903, 2-4 ян. - Солунския конгрес на ВМРО, който взема решение за въстание в Македония и Одринско.
1903, 15-18 апр. - Солунските атентати на групата на “гемиджиите”.
1903, 21 апр. - гибелта на Гоце Делчев в с. Баница, Серско.
1903, 6-12 юли - Х конгрес на БРСДП в Русе оформя очистването на партията от общоделството. Начало на БРСДП (т.с.).
1903, 20 юли - обявяване на Илинденското въстание в Битолския революционен окръг.
1903, 21-31 юли - Крушовската република.
1903, 5 авг. - начало на въстанието в Одринския революционен окръг.
1903, 6 авг. - 1 септ. - Странджанската република.
1903, 14 септ. - начало на въстанически действия в Серския ре­волюционен окръг.
1903, 3 окт. - съглашението между Русия и Aвстро-Унгария в Мюрщег за реформи в Македония.           
1904, 26 март - спогодба за нормализиране на българо-турските отношения.
1904, 21-22 юли - учредителен конгрес на Общия работниче­ски синдикален съюз (ОРСС) в Пловдив.
1905, 17 ян. - 10 март - обща стачка на печатарските работници в София.
1905, 26 март - публикуван За женския и детския труд.
1905, 26 март - публикуван Закон за насърчение на местната промишленост и търговия.
1905, 12 дек. - БРСДП (т. с.) организира в София първата масово­-политическа       стачка.
1906, 18 юни - 24 юли – стачката на пернишките миньори.
1906, 20 дек.-31 ян. 1907 - Обща железничарска стачка.
1908, 22 септ. - обявена независимостта на България.
1909, 6 апр. - Турция признава независимостта на Българя.
1909, 13 юни - съглашение с компанията за "Източните желез­ници" за откупуване на имуществата и на българска те­ритория.
1909, юли-дек. - стачката на работниците от Кибритената фаб­рика.
1909, 3-10 авг. - учредителен конгрес на Народната федеративна партия (българска секция) в Солун.
1909, 25-27 дек. - Първа балканска социалдемократическа конференция в Белград.
1910, юни - 1912 февр. - Самоковската комуна.
1912, 29 февр. - Българо-сръбски договор за приятелство и съюз, поставящ началото на Балканския съюз.
1912, 16 май - Таен договор за отбранителен съюз между България и Гърция.  
1912 авг. - 1913, 31 ян. - Сливенската комуна.
1912, 17-18 авг. - Учредителна конференция на Съюза на работническата социалдемократическа младеж в Русе.
1912, 17-18 септ. - Балканските съюзници обявяват обща мобилизация.
1912, 3 окт. - Турция скъсва дипломатическите си отношения с България.
1912, 4 окт. - Турция обявява война на съюзниците.
1912, 5 окт. - България и Гърция обявяват война на Турция.
1912, 5-12 окт. - в Лозенградската операция българските войски разгромяват основните сили на турската Източна ар­мия.
1912, 14-20 окт. - поражението на турската армия при Люле Бургас и Бунар Хисар.
1912, 20 ноем. - временно примирие между Турция и съюзниците.
1913, 20 ян. - младо турски преврат в Цариград. Възобновяване на военните действия.
1913, 12-13 март - българската армия превзема Одринската    крепост.
1913, 26 апр. - България отстъпва на Румъния Силистра с околността.
1913, 17 май - подписан Лондонският мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и Турция, от друга.
1913, 19 май – таен сръбско-гръцки военен договор срещу България.
1913, 16 юни - цар Фердинанд дава заповед за атакуване на сръбските и гръцките войски в Македония. Начало на Междусъюзническата война.
1913, 28 юни - румънските войски нахлуват в България.
1913, 30 юни - турските войски пресичат граничната линия Мидия-Енос.
1913, 18 юли - примирие за прекратяване на военните действия.
1913, 28 юли - подписан Букурещкият мирен договор, слагащ край на Междусъюзническата война.
1913, 16 септ. - сключен българо-турски договор в Цариград.
1915, 22 февр. - общобалкански антивоенен митинг в София, организиран от                                      БРСДП (т. с.).
1915, 6-8 юни - Втора балканска социалдемократическа Конференция в Букурещ.
1915, 24 авг. - българо-турска спогодба за ректификация на   границата.
1915, 24 авг. - подписани са българо-германски договор за приятелство и съюз, военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България и българо-германска тайна спогодба.
1915, 10 септ. - правителството на В. Радославов обявява обща мобилизация.
1915, 1 окт. - България обявява война на Сърбия и влиза в Първата световна война на страната на Централните сили.
1915, 3 окт. - Англия и Франция обявяват война на България.
1915, 5 окт. - бунтът в 27-ми пехотен Чепински полк.
1916, 21 март - със закон се въвежда грегориянският календар в България.
1916, 1 апр. - въвеждане на новия календар, 1 апр. става 14 апр.
1916, 1 септ. - България обявява война на Румъния.
1917, февр. - първи побратимявания между български и руски войници на Северния фронт.
1917, 2 юли - Гърция обявява война на България.
1917, юли - войнишки бунт в 1 пехотна дивизия.
1917, 2 дек. - БРСДП (т. с.) свиква в София масов митинг в подкрепа на съветското предложение за мир без анексии и контрибуции.
1918, 7 май - в Букурещ е сключен българо-румънски договор за връщане на Южна Добруджа на България и прекратя­ване на войната между тях.
1918, 29 авг. - Г. Димитров е хвърлен n Централния затвор за антивоенна дейност.
1918, пролетта и края на лятото – войнишки бунтове в 5, 8, 21, 27, 28, 30, 31, 36, 49, 61, 83 и др. полкове, организирани от тесните социалисти.
1918, 15-18 септ. - пробива при Добро поле.
1918, 24 септ. - 2 окт. - Войнишко въстание.
1918, 27 септ. - обявяването на Радомирската република.
1918, 29 септ. - в Солун е подписано примирието със Съглашението.
1918, 3 окт. - абдикация на цар Фердинанд в полза на сина му Борис.
1919, февр. - учредена от тесните социалисти кооперация "Ос­вобождение" .
1919, 2-6 март - БРСДП (т. с.) участвува като съоснователка в Учредителния конгрес на Комунистическия интернационал в Москва.
1919, 25-27 май - XXII конгрес на БРСДП (т. с.), който се превръща в 1 конгрес на Българската комунистическа пар­тия (т. с.).
1919, 25 май- III редовна конференция на СРСДМ, която става Учредителен конгрес на Българския комунистически младежки съюз.
1919, 27 юли - масова протестна политическа акция на БКП (т. с.) против безработицата, скъпотията и глада.
1919, 27 ноем. - подписан Ньойският мирен договор.
1919, 26 дек.-1920, 19 февр. - Обща транспортна стачка в Бъл­гария.
1919, 29 дек. - 1920, 3 ян. - Обща политическа стачка, орга­низирана от БКП.
1920, 21 май - съставяне на самостоятелно правителство на БЗНС начело с Ал. Стамболийски.
1922, 19 ноем. - Референдум за съдене виновниците за нацио­налните катастрофи. БКП и БЗНС действуват съвместно.
1922, 6 дек. - Васил Коларов е избран за секретар на Коминтерна.
1923, 23 март - подписано Нишкото споразумение.
1923, 9 юни -- извършен военно-фашистки преврат в Българин.
1923, 9-14 юни - Юнското антифашистко въстание.
1923, 5-7 авг. - заседания на ЦК на БКП (т. с.), на които е взет курс към подготовка на въоръжено въстание за смъкване на фашистката диктатура и установяване на работни­ческо-селско правителство.
1923, 13 септ. - започва въстанието в Мъглиж.
1923, 22 срещу 23 септ. - начало на Септемврийското въстание.
1923, 18 ноем. - избори за ХХобикновено народно събрание, в които антифашистките сили печелят 300 000 глаca.
1924, 27. ян. - създадена Партия на труда.
1924, 20 февр. - съглашение между задграничните ръководства на БКП и БЗНС за обща подготовка на въстание в името   на работническо-селска власт.
1924, 2 апр. - по силата на Закона за защита на държавата (ЗЗД) са обявени вън от закона БКП, БКМС, ОРСС и кооп. "Освобождение".
1924,6 май - във Виена е подписан Майският манифест на ВМРО.
1924, 7 май - в София умира Д. Благоев.
1924, 17-18 май - Витошката конференция на БКП.
1924, 31 авг. - убит водачът на ВМРО Тодор Александров.
1924, 12-13 септ. – Горноджумайски събития, убийството на Алеко Василев, Георги Атанасов, Арсени Йовков и др. противници на десницата в македонското освободително движение.
1924, 13 септ. - убит в София видният деен на БКП и Левицата в македонското  движение Димо Хаджидимов.
1924, 23 дек. - убит в Милано членът на ЦК на ВМРО Петър Чаулев, виден деец на левицата в македонското движение.
1925, 16 апр. - атентатът в черквата "Св. Неделя".
1925, 18 юни - начало на съдебния процес срещу ЦК на БКП във връзка със Септемврийското въстание от 1923 г.
1925, юни-септ. - Московско съвещание на БКП.
1925, юли - решение за създаване на Независими работнически професионални съюзи (НРПС), ръководени от БКП.
1925, 6 окт. - в Париж е създаден Комитет за защита жертвите на белия терор в България.
1925, есента - създадена Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
1925. септ. - основана Добруджанската революционна организация (ДРО).
1925, 18 окт. - нахлуване на войските на гръцкия диктатор ген. Пангалос в Петричко, осъдено от ОН.
1926, 21 септ. - 1 окт. - Виенски разширен пленум на ЦК на БКП.
1926, 21 дек. - сключен Бежанският заем.
1927, 20 февр. – учредителна конференция Работническата партия.
1927, 27 май - 26 юни - обща стачка на тютюноработниците в София, първата голяма стачка в услови ята на фашистка­та диктатура.
1927, 6-8 ноем. - Първи конгрес на НРПС.
1927, 9 дек. - подписана спогодбата Моллов – Кафандарис по бежанския въпрос.
1928, 7 юли - убит в София членът на ЦК на ВМРО ген., Ал. Протогеров, което е начало на взаимно изтребление между Михайловисти и Протогеровисти.
1928, 15 ноем. - сключен Стабилизационен заем с английски и френски банки.
1928, 24 май - учредителна конференция на Работническия младежки съюз (РМС).
1929, 17 май - обявена тютюноработническа стачка в Хасково, която се превръща в обща стачка на тютюноработниците от страната.
1929, 15 авг. - 23 окт. - Втори разширен пленум на ЦК на БКП в Берлин, на който вземат връх левосектантските еле­менти.
1929, 20 ноем.-16 дек. - Процесът на 52-та в София срещу ЦК на БКП и ръководството на Софийската партийна организация.
1930, 30 март - основан Българският общ народен студентски съюз (БОНСС).
1931, 21 юни - Демократическият сговор губи парламентарните избори, които се печелят от Народния блок.
1931, 29 юни - обявена голяма стачка в текстилната фабрика "Тунджа" - Ямбол.
1931, 30 окт. - убит на улицата секретарят на ЦК на БКП Ни­кола Кофарджиев (Сашо).
1932, 25 септ. - РП печели изборите за Софийски общински съвет.
1933, 9 март - Г. Димитров, Бл. Попов и В. Танев са аресту­вани в Берлин.
1933, 12 май - убит на улицата секретарят на ЦК нa РП Петко Напетов.
1933, 21 септ. - 23 дек. – Лайпцигският  процес, на който Г. Димитров нанася първото морално-политическо поражение на фашизма.
1934, 29 ян. - начало на Общата текстилна стачка в Сливен.
1934, 10 май - начало на Общата тютюноработническа стачка в Пловдив.
1934, 19 май - държавен преврат, извършен от Военния съюз и Политическия кръг "Звено".
1934, 14 юни - забраняване на политическите партии.
1934, 23 юни - установяване на дипломатически отношения между СССР и България.
1935, 22-23 ян. - Пети разширен пленум на ЦК на БКП, на който започва преодоляването на левосектантския курс.
1935, 20 юни - излиза бр. 1 на нелегалния в. "Работническо дело".
1935, 20 авг. - Г. Димитров е избран за Генерален секретар на Коминтерна.
1936, февр. - VI разширен пленум на ЦК на БКП, който изработва новия, Димитровски политически курс на партията.
1936, 16 юли - ЦК на РП и ЦК на БРСДП подписват споразумение за единен фронт.
1936, 18 май - начало на Общата тютюноработническа стачка.
1938, февр. - споразумение на РП с “петорката” и БЗНС “Пладне” за общо участие в парламентарните избори.
1938, 31 юли – Cолунското споразумение между България страните от Балканският пакт за премахване ограниченията за въоръжаването на българската армия.
1939, 1 септ. - хитлеристка Германия напада Полша. Начало на Втората световна война.
1939, 20 септ. – Съветският съюз предлага на Българин сключването на пакт за взаимна помощ.
1940, 5 ян. - в Москва е подписан българо-съветски търговски договор.
1940, 19-25 юни - големите тютюноработнически стачки в Плов­див, Асеновград и др.
1940, 7 септ. - подписан Крайовският договор за връщане на Южна Добруджа на България.
1940, 27 ноем. - 1941 февр. - Соболевата акция, организирана от БКП в подкрепа на съветското предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ.
1941, 1 март - фашисткото правителство подписва Виенския протокол за присъединяване на България към Тристранния пакт.
1941, 6 март - Декларация на ЦК на БКП против присъединя­ването на България към Тристранния пакт.
1941, 22 юни - нахлуване на хитлеристките войски в СССР.
1941, 24 юли - Решение на ПБ на ЦК на БКП за започване на въоръжена борба срещу хитлеристите и техните български  марионетки.
1941, 26 юни - създадена първата партизанска чета (Разложката).
1941, 23 юли - начало на предаванията на радиостанция "Хр.Ботев".
1941, 11 авг. - при устието p.Камчия дебаркира първата група подводничари, ръководена от Цвятко Радойнов.
1941, 7 окт. - начало на предаванията  на радиостанция “Наро­ден глас”.
1941, 25 ноем. - фашисткото правителство присъединява България към Антикоминтерновския пакт.
1941, 12 дек. - България обявява война на Англия и САЩ.
1942, 9-26 юни - процес срещу заловените парашутисти и подводничари.
1942, 6-23 юли - процес срещу членове и сътрудници на ЦК на БКП.
1942, 17 юли – радиостанция "Хр. Ботев" оповестява програмата      на   Отечествения фронт.
1942, 31 дек. - излиза бр. 1 на в. “Отечествен фронт”, орган на III Районен комитет на БРП.
1943, 3 март - Декларация на РМС, ЗМС, ССМ и Съюза на младежите-демократи за съвместна борба против хитлеристите и монархо-фашизма.
1943, март - Решение на ПБ на ЦК на БКП за създаване на НОВА и за преустройство на Централната военна комисия в Главен щаб.
1943, 10 авг. - формиране на Национален комитет на ОФ.
1943, 28 авг. - смъртта на цар Борис III.
1944, 10 ян. - най-тежката бомбардировка на aнгло-американската авиация над София.
1944, 25 апр. - партизанският отряд "Чавдар" е преустроен в първата за страната партизанска бригада.
1944, 26 авг. - прието Окръжно № 4 на ЦК на РП за непосред­ствена подготовка на въоръжено въстание.
1944, 27 авг. - Манифест на НК на ОФ за смъкване на фашист­ката диктатура.
1944, 5 септ. - СССР обявява война на монapxo-фашисткото пра­вителство.
1944, 6 септ. - стачката на трамвайните работници в София.
1944, 7 септ. – масови политически стачки в Перник и Пловдив.  
1944, 8 септ. - Червената армия навлиза на българска терито­рия, тържествено посрещана от населението.
1944, 9 септ. - победа на народното антифашистко въстание с решаващата помощ на Съветската армия.
1944, 10 септ. - постановление на Министерския съвет за из­граждане на народната гвардия и народната милиция.
1944, 12 септ. - постановление на МС за задържане на фашистките престъпници и слагане запор върху имотите им.
1944, 14 септ. - отбита нападението на хитлеристките части в района на гр. Кула.
1944, 17 септ. - обявена програмата на правителството на ОФ.
1944, 18 септ. - излиза първият легален брой на в. "Работни­ческо дело".
1944, 22 септ. - Манифест на ЦК на БРП към българския народ за участието на България във войната срещу хитлеристка Германия; Заповед № 352 на министъра на войната за съз­даването на помощник-командирския институт в армията.
1944, 23 септ. - РМС създава своя детско-юношеска организа­ция, наречена през 1945 г. "Септемврийче".
1944, 30 септ. - издадена Наредба-закон за съдене от народен съд на виновниците за въвличането на България в Тристранния пакт и за злодеянията, свързани с това.
1944, 14 окт. - българските войски освобождават Ниш.
1944, 18 окт. - българските войски овладяват Стражинската позиция на хитлеристките войски.
1944, 25 окт. - българските войски овладяват Страцинската позиция на хитлеристките войски.
1944, 28 окт. - подписване на примирието с България.
1944, 14 нoeм. - българските войски и части на ЮНОА освобож­дават Скопие.
1944, 24 ноем. - Прокламация на правителството на ОФ за уча­стието на България във войната до окончателния разгром на хитлеристка Германия.
1944, края на дек. - сраженията на БНА при Сотин-Грабово, западно от Белград.
1945, 25 ян. - Решение на МС за провеждане "Заем на свободата".
1945, 26 ян. - МС приема Наредба-закон за защита на народната власт.
1945, 27 февр.- l март - VIII разширен пленум на ЦК нa БКП (к), който приема нов устав на партията.
1945, 6 март - начало на Дравската епопея.
1945, 9-12 март - Първи конгрес на ОФ.
1945, 14 март - в Mocквa е подписана българо-съветска търговска спогодба.
1945, 16-20 март - Учредителен конгрес на Общия работниче­ски професионален съюз (ОРПС).
1945, 13 апр. - Наредба-закон на МС за Трудовите кооперативни земеделски стопанства (Т К3С).
1945, 14 авг. - възстановяване на българо-съветските дипломатически отношения.
1945, 7 септ. - правителството на Отечествения фронт разре­шава съществуването на легална опозиция. Създадени са БЗНС (Н. Петков), БРСДП (обединена), Демократическа партия и Радикална партия (обединена).
1945, 4 ноем.- Г. Димитров се завръща в България.
1945, 18 ноем. - избори за XXVI обикновено Народно събра  ние. Отечественият фронт печели 88,18% от гласовете.
1946, 8 март - Закон за конфискуване на придобитите чрез спе­кула или по незаконен начин имоти за времето след 1 ян.1935 г.
1946, 12 март - Закн за трудовата поземлена собственост.
1946, 5. авг. - започва работа първата национална Младежка строителна бригада "Г. Димитров" на прохода Хаинбоаз (Прохода на Републиката).
1946, 8 септ. - Референдум за премахване на монархията.
1946, 15 септ. - България е обявена за Народна република.
1946, 27 окт. - избори за Велико народно събрание, завършили с поражение за антинародната опозиция.
1947, 1-5 февр. - Първа национална конференция на ТКЗС.
1947, 10 февр. - Подписване на мирния договор с България в Париж.
1947, 10-16 март - парична реформа (обмяна).
1947, 1 апр. - приет Законът за двегодишния народостопански план.
1947, 16 авг. - водачът на опозицията Никола Петков е осъден на смърт и на 23 септ.  с.г. е екзекутиран.
1947, 4 дек. - Великото народно събрание приема Конституцията на НРБ.
1947, 21-22 дек. - Учредителен конгрес на Съюза на народната младеж.
1947, 16 дек. - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Албанската народна република.
1947,23 дек. - Закон за национализация на частните индустриални и мини и предприятия.
1947, 27 дек. - Закон за национализация на банките и реорганизация на банковото дело.
1948, 16 ян. - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Румънската народна република.
1948, 2-3 февр. - .Втори конгрес на Отечествения фронт, на който се решава ОФ да се превърне в единна обществено политическа организация, имаща за програмна цел построяването на социализма в България.
1948, 17 февр. - Закон за народните съвети.
1948, 18 март - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със СССР.
1948, 23 апр. - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Чехословашката република.
1948, 29 май - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Полската народна република.
1948, 16 юли - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Унгарската народна република.
1948, 11 авг. - БРСДП се влива в БРП (к).
1948, 31 окт. - открита жп линия Ловеч-Троян, строена от бригадири.
1948, 18-25 дек. - Пети конгрес на БРП (к), който преименува партията в БКП и приема генералната линия за построя­ване на социализма.
1948, 29 дек. - приет Първият петгодишен народностопански план.
1949, 5-8 ян. - създаване на Съвета за икономическа взаимо­помощ (СИВ).
1949, 15 май - първи избори за народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели.
1949, 23 май - учредяване на Димитровски награди.
1949, 2 юли - умира Г. Димитров.
1949, 9 юли – СНМ е преименуван в Димитровски съюз на народ­ната младеж.
1950, 23 ян. - умира В. Kоларов.
1950, 3 февр. - ТКЗС се отделят от всестранните кооперации като самостоятелни производствени предприятия.
1950, 8-10 юни - Трета национална конференция на БКП.
1950, 25 дек. - Закон за защита на мира.
1951, 20 март - премахване на  купонната система.
1951, 17 апр. - Открита Бръшлянската напоителна система.
1951, 2 юни - избликва първият български нефт край с. Тюленово, Толбухински окръг.
1951, 5 ноем. - влиза в експлоатация Химическият комбинат в Димитровград.
1951, 18 ноем. - завършва строителството на "В. Kоларов".
1952, 10 май - парична реформа.
1952, 30 ноем. - открит първият български завод за сулфатна целулоза, ,.Ст. Кираджиев" в Нови Кричим.
1952, 21 дек. - завършва строителството на подбалканската жп. линия.
1953, 5 дек. - тържествено открит язовир "Студена".
1954, 25 февр. - 3 март - VI конгрес на БКП.
1954, 1 май - първото опитно телевизионно предаване в България.
1954, 20 юни – открит мостът на дружбата на р. Дунав.
1954, 28 авг. – влиза в редовна експлоатация заводът за калцини­рана сода "К. Маркс" край Девня - един от най-големите в Европа.
1954, 5 септ. - открит Пеницилиновият завод в Разград.
1954, 6 септ. - завършва строителството на язовир "Ал. Стамболийски".
1955, 14 май- подписан Варшавският договор за дружба, съ­трудничество и взаимна помощ.
1955, 14 дек. - НРБ е приета за членка на ООН.
1956, 18 ян. - открита първата в България радиорелейна линия за телефонни връзки София-Пловдив.
1956, 2-6 апр. - Априлският пленум на ЦК на БКП – начало на нов етап в развитието на партията и страната.
1956, 8 септ. - влиза в експлоатация водно енергийният възел "Искър".
1957, 20 апр. - влиза в експлоатация Петроханската каскада.
1957, 9 авг. - установени телексни съобщения със СССР и УНР и в България се въвежда международна телексна служба.
1958, 2 ян. - влиза в действие ВЕЦ "Батак", първата българска подземна електроцентрала.
1958, 2-7 юни - VII конгрес на БКП.
1958, 15 юни - открит хидровъзелът "Студен кладенец".
1958, 27 ноем. - 1 дек.- IX конгрес на ДКМС (IV на ДСНМ), който преименува организацията в Димитровски комуни­стически младежки съюз.
1958, 5 дек. - влиза в действие текстилният комбинат "Марица", в Пловдив, един от най-големите в страната.
1958, 6 дек. - открит медодобивният комбинат край Пирдоп.
1959, 17 ян. - създаване на административно-икономически окръзи.
1959, 6 септ. - открит Баташкият водносилов път.
1959, 7 ноем. - Софийската телевизионна станция започва из­лъчването на редовни телевизионни програми, а на 26 де­кември става официалното откриване на Българската теле­визия.
1960, 1 ян. - открити-първите международни фототелеграфни връзки на НРБ със СССР и Унгария.
1961, 9 ноем. - завършва изграждането на първия български атомен реактор.
1961, 17 дек. - влиза в експлоатация Заводът за стъкло “Дянко Стефанов” в Разград.
1961, 24 дек. - открит Комбинатът за цветни метали “Д. Благоев”     край Пловдив.
1962, 5-14 ноем. – VIII конгрес на БКП.
1963, 2 ян. – влиза в действие първата телевизионна радиоре­лейна линия София-Букурещ, свързваща България с"Интервизия".
1963, 21 апр. - открит Комбинатът за целулоза и хартия в с. Буньовци  (Мизия), Врачански окръг.
1963, 26 апр. - открита първата електрифицирана жп. линия в България София-Пловдив.
1963, 23 юни - открит Азотноторовият завод край Стара Загора.
1963, 5 окт. - влиза в експлоатация Заводът за електрокари  в София.
1963, 5 ноем. - тържествено откриване на МК "Кремиковци".
1963, 30 дек. - влиза в експлоатация Нефтохимическият ком­бинат край Бургас.
1964, 29 дек. - тържествено откриване на миннообогатителния комбинат "Медет".
1966, 24 март - завършен газопроводът Чирен-Враца.
1966, 10 юли - откриване на телевизионна и УКВ станция на вр. Ботев.
1966, 14-19 ноем. - IХ конгрес на БКП. Курс към интензификация на народното стопанство.
1967, 11 апр. - открит далекопровода Крайова-Оряхово-­Бойчиновци.
1968, 29 апр. - открит Завод "Електроника" в София.
1968, 1 юли - България подписва договора за неразпространение на ядреното оръжие.
1968, 24-26 юли - Юлският пленум на ЦК на БКП приема "Основни насоки за по-нататъшното развитие на системата за управление на нашето общество".
1968, 2 ноем. - открит Заводът за синтетични влакна “Д.Димов" в Ямбол.
1969, 24 авг. - открит курортният комплекс "Албена".
1969, 23-24 септ. - Пленум на ЦК на БКП по проблемите на концентрацията         на производството,         научно-техническия прогрес и новата система на ръководство на народното сто­панство.
1970, 27-28 апр. - Пленум на ЦК на БКП за концентрацията и развитието на селското стопанство на промишлена основа.
1970, 11 авг. - в Нефтохимическия комбинат край Бургас е    произведен първият български синтетичен каучук.
1970, 21 окт. - Министерският съвет утвърждава Временен пра­вилник за Аграрно-промишлен комплекс.
1971, 5 aпp. – завършва строителството на Комбината за обработка на цветни метали “Д. Ганев” в София.
1971 ,20-25 апр. - Х конгрес на БКП. Приета програма на партията за изграждането на развито социалистическо об­щество.
1971, 16 май - Референдум за нова конституция на НРБ.
1971, 18 май - Народното събрание приема новата конституция.
1971, 7 юни - учредяване на Държавен съвет на НРБ.
1972, 29 апр. - открит Диспечерският център в София за авто­матично ръководене на влаковото движение в участъка София-Карлово.
1972, 30 юли - спуснат на вода първия 38000-тонен въглерудовоз, построен в България.
1972, 19 авг. - открит далекопроводът СССР-България.
1972, 8 септ. - установена автоматична телефона връзка Со­фия-Москва.
1972, 9 септ. - излъчено първото цветно предаване  на Българ­ската   телевизия.
1972, 11-13 дек. - Пленум на ЦК па БКП за последователно    изпълнение решенията на Х конгрес за повишаване жизненото равнище на народа.
1973, 13 март - въвеждане на намалено работно   време и петдневна работна седмица.
1973, 1 авг. - в Девненските химически заводи са произведени първите български сложни минерални торове.
1973, 28 септ. - осъществена видеотелефонна връзка между    София и Варна.
1973, 30 ноем. - открит Заводът за запаметяващи устройства в Стара Загора.
1974, 20-22 март - Национална партийна конференция по проблемите за повишаване обществената производителност на труда.
1974, 1 септ. - тържествено откриване във Враца на газопро­вода СССР-България.
1974, 4 септ. - откриване на АЕЦ "Козлодуй".
1974, 6 септ. - тържествено откриване на новата Софийска централна гара.
1975, 27 март - тържествено открита ТЕЦ "Бобовдол", първата голяма ТЕЦ изцяло проектирана от български специалисти.
1975, 1 юли-l авг. - НРБ подписва Заключителния акт на Общоевропейското съвещание в Хелзинки за мир и сигур­ност в света.
1975, 9 септ. - първо редовно излъчване на II програма БТ.
1975, 31 дек. – влиза в действие най-мощния на Балканите телевизионен предавател край Шумен.
1976, 24 март - спуснат на вода 100 000, тонният танкер "Хан Аспарух".
1976, 29 март - 2 апр. - XI конгрес на БКП.
1976, 1-2 юли - Юлски пленум на ЦК на БКП.
1976, 1 септ. - открити "Аспаруховият мост" и плавателният канал във Варна.
1976, 10 дек.-първата копка на българо-румънския завод за тежко машиностроене и съоръжения Русе-Гюргево.
1978, 21-22 апр. - Национална партийна конференция по, въп­росите за усъвършенствуване на социалистическата организация на труда и плановото ръководство на икономиката.
1978, 16 юни - Л. И. Брежнев удостоен със звание ,,Лауреат на Димитровска награда".
1978, 14 ноем. - откриване на фериботния комплекс "Варна­-Иличовск".
1978, 1 дек. - Изменение и допълнение на Закона за народните съвети: като основни политически, социално-икономически и административни единици се утвърждават селищните системи.
1978, 18 юли - Писмо на Т. Живков до ЦК на ДКМС "Учение и труд, жизнерадост и дръзновение".
1979, 29-30 март - Учредителен конгрес на Националния аг­рарно-промишлен съюз.
1979, 10-12 апр. - космически полет на първия български космонавт Георги Иванов на кораба "Союз-33" с командир Н. Рукавищников.
1979, 16-25 авг. - в София се провежда Международна детска асамблея "Знаме на мира".
1980, 12-13 апр. - Първи конгрес на народната просвета.
1980, 23-27 септ. - Световен парламент- на народите за мир в София.
1980, 20 ноем. - Национална конференция на културата.
1981, 31 март - апр. - XII конгрес на БКП.
1981, 20 окт. - на тържественото заседание по случай 13-веков­ния юбилей на българската държава Т. Живков предлага през 1982 г. в София да се проведе среща на ръководите­лите на балканските държави, на която да се обсъди про­блемът за превръщането на Балканите в без ядрена зона.